786197

693

"Tuna'nın Sessiz Şahitleri - Vidin'de Türk Mezar Taşları" kitabı, Osmanlı’nın zengin kültürel mirasının sessiz tanıkları olan Türk mezar taşlarını tarihsel ve estetik boyutlarıyla ele alıyor. Kitapta, mezar taşlarının tarihsel gelişimi, üzerlerindeki sembollerin derin anlamları ve bu taşların bulunduğu mekânların önemine dair ayrıntılı incelemeler yer alıyor. Vidin’in simge mekânlarından biri olan Pazvantoğlu Camii avlusunda yer alan mezar taşlarının yanı sıra, şehrin farklı noktalarına dağılmış diğer örnekler, geçmişin izlerini günümüze taşıyor. Bu çalışma, Vidin’deki Türk mezar taşlarının tarihsel ve kültürel anlamını ortaya koyarken, aynı zamanda unutulmaya yüz tutmuş bir mirası yeniden hatırlatmayı amaçlıyor.

Книгата „Безмълвните свидетели на Дунава - Турските надгробни паметници във Видин“ изследва турските надгробни паметници - безмълвни свидетели на богатото османско културно наследство - от историческа и естетическа гледна точка. Книгата разглежда историческото развитие на надгробните паметници, дълбокото значение на символите върху тях и значението на местата, където са разположени. Освен надгробните паметници в двора на емблематичната джамия Па-звантоглу, са изследвани и други примери, разпръснати на различни места във Видин. Това изследване има за цел да разкрие историческото и културното значение на турските надгробни камъни във Видин и да съживи паметта за едно почти забравено наследство.

БЕЗМЪЛВНИТЕ СВИДЕТЕЛИ НА ДУНАВА

Турските надгробни паметници във Видин

TUNA'NIN SESSİZ ŞAHİTLERİ

Vidin'de Türk Mezar Tasları

Hattat Ahmed Rakım Efendi / Калиграф Ахмед Ракъм Ефенди (ö. / поч. 1866)

Fatiha Sûresi

Bismillahirrahmânirrahîm ﴾1﴿ Hamd, Âlemlerin Rabbi, Rahmân, Rahîm, hesap ve ceza gününün (ahi-ret gününün) maliki Allah’a mahsustur. ﴾2-4﴿

(Allahım!) Yalnız sana ibadet ederiz ve yalnız senden yardım dileriz. ﴾5﴿

Bizi doğru yola, kendilerine nimet verdiklerinin yoluna ilet; gazaba uğrayanlarınkine ve sapıklarınkine değil. ﴾6-7﴿

Сура Фатиха

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния! ﴾1﴿

Хвала на Аллах – Господа на световете, Всемилостивия, Милосърдния, Владетеля на Съдния ден! ﴾2-4﴿

Само на Теб служим и Теб за подкрепа зовем. ﴾5﴿

Насочи ни по правия път, пътя на онези, които си дарил с благодат, а не онези, над които тегне гняв, нито заблуждаващите се! ﴾6-7﴿

Басри Зилябид Чалъшкан

БЕЗМЪЛВНИТЕ

СВИДЕТЕЛИ НА ДУНАВА

Турските надгробни паметници във Видин

МЮСЮЛМАНСКО ИЗПОВЕДАНИЕ

Районно мюфтийство – Видин

Basri Zilabid Çalışkan

TUNA’NIN

SESSİZ ŞAHİTLERİ

Vidin’de Türk Mezar Taşları

BULGARİSTAN BAŞMÜFTÜLÜĞÜ

Vidin Bölge Müftülüğü

İçindekiler / Съдържание

Mezar Taşlarının Mesajı 6

Посланието на надгробните паметници 6

Önsöz 9

Предговор 9

Giriş: Türk Mezar Taşlarının Tarihsel Gelişimi 15

Увод: Историческо развитие на турските надгробни паметници 15

Mezar Taşlarındaki Sembollerin Anlamları 26

Значение на символите върху надгробните паметници 26

Pazvantoğlu Camii Avlusunda Bulunan Mezar Taşları 51

Надгробни паметници намиращи се в двора на джамията “Пазвантоглу” 51

Şehrin Çeşitli Yerlerinde Bulunan Mezar Taşları 102

Надгробни паметници намиращи се на различни места в града 102

Ölüm Tarihine Göre Mezar Taşlari Listesi118

Списък на надгробните паметници по датата на смъртта 118

Mezar Taşlarının Mesajı

Посланието на надгробните паметници

Mezar taşları, yüzyıllar boyunca geçmişle bugün arasında kurulan köprüler olarak varlıklarını sürdürmüşlerdir. Onlar, yalnızca toprağın altında yatan bir bedeni değil, bir mirası, kültürü ve inancı da taşır. Her biri sessiz birer şahit olarak durur ve insanlara önemli mesajlar verir. Bu taşlara kazınan yazılar, semboller ve işaretler, insanlığın en önemli sorularına cevaplar sunarlar. Mezar taşlarının taşıdığı üç mesajı sizinle paylaşmak isterim:

1. Ölüm bir yok oluş değildir, ruh ölümsüzdür.

Mezar taşlarının en derin mesajlarından biri, ruhun ölümsüzlüğüne olan inançtır. İslam kültüründe, bedenin geçici olduğu, ruhun ise sonsuza kadar var olacağı kabul edilir. Bu inanç, mezar taşlarında sıkça rastlanan dua ve dileklerde kendini gösterir. «Ruhu şad olsun,» «Ruhuna Fatiha» gibi ifadeler, ölümle her şeyin bitmediğini, ahirette bir hesap gününün olduğunu ve ruhun yaşamaya devam edeceğini hatırlatır. Bu taşlar, aynı zamanda ahi-ret inancını kuvvetlendirir; insanlar, mezar taşlarına bakarak kendi faniliklerini idrak ederken, ahirette ruhun ebedî huzura kavuşacağı ümidiyle teselli bulurlar.

2. Bu dünyada iyilik yap ki, öbür dünyada iyilik bulasın.

Mezar taşları, geçmişte yaşamış insanların bu dünyada bıraktığı izlerin birer yansımasıdır. İnsanlara, hayatın geçici olduğunu, iyiliklerin ise kalı-

От векове надгробните паметници съществуват като мост между миналото и настоящето. Те напомнят не само за тялото, което лежи под земята, но и за наследството, културата и вярата. Всеки от тях стои като безмълвен свидетел и дава важни послания на хората. Надписите, символите и знаците, гравирани върху тези паметници, дават отговори на най-важните въпроси на човечеството. Бих искал да споделя три послания, които носят тези надгробия:

1. Смъртта не е краят, душата е безсмъртна.

Едно от най-дълбоките послания на надгробните камъни е вярата в безсмъртието на душата. Според ислямската култура, тялото е временно, докато душата е вечна. Тази вяра е отразена в молитвите и пожеланията, които често се срещат върху надгробните плочи. Изрази като „Нека душата му почива в мир“, „Фатиха на душата му“ напомнят, че всичко не свършва със смъртта, че има ден на равносметка в задгробния живот и че душата ще продължи да живее. Тези паметници също така засилват вярата в отвъдното; докато хората осъзнават собствената си смъртност, гледайки надгробните плочи, те намират утеха в надеждата, че душата ще намери вечен покой в отвъдното.

2. Правете добро на този свят за да намерите добро на другия свят.

Надгробните плочи са отражение на следите, оставени от хората, живели в миналото. Те напомнят на хората, че животът е временен, до-като добрите дела оставят трайни следи. Изразът „Хювел-Баки / Той

cı izler bıraktığını hatırlatır. “Hüve’l Bâkî” ifadesi, Allah’ın sonsuz ve baki olduğu, insanların ise geçici varlıklar olduğu gerçeğini yansıtır. Bu ifadeler, insanlara bu dünyada iyilik yapmayı, güzel davranışlarda bulunmayı ve sevgi tohumları ekmeyi öğütler. Çünkü ahiret inancına göre, insanın bu dünyada yaptığı her iyilik, ona öteki dünyada karşılık bulacak, huzur ve mutlulukla ödüllendirilecektir. Mezar taşlarında yer alan hayır duaları ve iyilik temennileri, bu inancı pekiştirir.

3. Bizi unutmayın ve duasız bırakmayın.

Mezar taşlarının bir diğer önemli mesajı, geride kalanlara yönelik bir çağrıdır: «Bizi unutmayın.» Mezar taşlarına kazınmış dualar, insanların vefat eden yakınları için dua etmeleri gerektiğini hatırlatır. Bu dünya ile ahiret arasında bir köprü görevi gören bu dualar, ölülerin unutulmaması ve sürekli hatırlanması gerektiğini vurgular.

Ziyaretten murat olan duadır Bugün bana ise yarın sanadır…

gibi şiirsel ifadelerle süslenen taşlar, sadece bir anıt olmaktan öte, dua ile hayat bulur. Ölüler, dirilerin dualarıyla anılmak ister ve bu hatırlanma, mezar taşlarının en derin anlamlarından biridir. Çünkü dua, ahiretteki ruhlar için bir rahmet vesilesi olacak ve geride kalanlar için bu bir görevdir.

Bu üç temel mesaj, mezar taşlarının derin anlam dünyasının sadece bir kısmıdır. Onlar, geçmişin sessiz ama güçlü tanıkları olarak, insanlara faniliği, iyilik yapmanın önemini ve ahireti

е Вечния“ отразява факта, че Аллах е вечен и непреходен, докато хората са временни същества. Тези изрази съветват хората да правят добро в този свят, да вършат добри дела и да сеят семената на обичта. Защото според вярата в отвъдния свят всяко добро дело, извършено на този свят, ще бъде възнаградено в пъти повече в другия. Благословиите и добрите пожелания върху надгробните плочи подсилват тази вяра.

3. Не ни забравяйте и не ни лишавайте от вашите молитви.

Друго важно послание на надгробните паметници е призивът към живите: „Помнете ни, не ни забравяйте.“ Надписите върху плочите напомнят на хората да се молят за починалите си близки. Тези молитви, които действат като мост между този и отвъдния свят, подчертават, че покойниците не бива да бъдат забравени и трябва винаги да се помнят. Паметниците, украсени с поетични изрази като

Целта на посещението е молитва, Ако днес е за мен утре ще е за теб!

не са просто неудошевени предмети; те раждат молитва в сърцата на хората. Покойниците желаят да бъдат помнени чрез молитвите на живите, а този спомен е един от най-дълбоките смисли на надгробните плочи. Молитвата е средство за милост за душите в отвъдното и дълг на живите.

Тези три основни послания са само част от дълбокия смислов свят на надгробните плочи. Като безмълвни, но силни свидетели на миналото, те напомнят на хората за преходността на живота, важността на добрите дела и за отвъдното. Те не са само

hatırlatır. Bu taşlar, yalnızca birer tarihsel belge değil, aynı zamanda derin bir manevi mirasın yansımasıdır.

Son olarak, Vidin Belediye Başkanı Dr. Tsvetan Tsenkov’a “Osman Pazvantoğlu Camii Mezar Taşları Sergisi” projesinin gerçekleştirilmesindeki destek ve yardımları için en içten şükranlarımı sunuyorum.

“Osman Pazvantoğlu Camii’ni ve bahçesindeki mezar taşlarını ziyaret eden her vatandaşın bunlarla gurur duymasını sağlamak için şehri tarihi bir bölgeye dönüştürelim, çünkü onlar Vidin’deki ortak tarihimizin bir parçasıdır,” sözleri saygıdeğer belediye başkanımıza aittir.

Mezar taşlarının cami avlusuna nakledilmesindeki yardımlarından dolayı Vidin Bölge Tarih Müzesi’ne; Bulgaristan Cumhuriyeti Başmüftüsü Dr. Mustafa Hacı’ya projenin gerçekleştirilmesindeki desteği ve Yüksek İslam Şurası Başkanı Sn. Vedat S. Ah-med’e, mezar taşlarının okunması ve düzenlenmesindeki katkılarından dolayı teşekkürlerimi sunuyorum.

Çalışma ekibime de gayretleri için teşekkür etmek isterim.

Vidin’in kültürel ve tarihi mirası aracılığıyla geçmişi günümüze bağlayan bu önemli yayını mümkün kılan, özverisi ve kapsamlı araştırmasıyla yazar Sayın Basri Zilabid Çalışkan’a da özel teşekkürlerimi sunarım.

Necati Ali

Vidin, Vratsa ve Montana Bölge Müftüsü

исторически документи, но и отражение на дълбоко духовно наследство.

Накрая бих искал да изразя най-искрената си благодарност към кмета на Община Видин, д-р Цветан Ценков, за неговата подкрепа и съдействие в реализирането на проекта „Изложба на надгробни паметници в двора на джамията Осман Пазван-тоглу”.

„Да превърнем града в един исторически регион, където всеки гражданин, който минава и посещава джамията „Осман Пазвантоглу”, да се гордее с надгробните паметници, които са част от нашата обща история в гр. Видин” – са думите на нашия многоуважаван кмет.

Искрени благодарности и на Регионалния исторически музей – гр. Видин за съдействието при пренасянето на надгробните паметници в двора на джамията.

Благодаря на главния мюфтия на Република България, д-р Мустафа Хаджи, за подкрепата му при реализирането на проекта, както и на председателя на Висшия мюсюлмански съвет, г-н Ведат С. Ахмед, за приноса му при разчитането и подредбата на надгробните паметници.

Благодаря също така на моя работен екип за положените усилия.

Специална благодарност и на автора, г-н Басри Зилябид Чалъшкан, чиято отдаденост и задълбочени изследвания направиха възможно това значимо издание, което свързва миналото с настоящето чрез културно-историческото наследство на Видин.

Неджати Али

Районен мюфтия на Видин, Враца и Монтана

Önsöz

Предговор

Tuna’nın Sessiz Şahitleri – Vi-din’de Türk Mezar Taşları adlı çalışmamız, bir giriş ve şehirde bulunan otuz altı mezar taşının incelendiği ana bölümden oluşmaktadır. Giriş kısmında, Türk mezar taşlarının tarihsel gelişimi, yapısal özellikleri ve üzerlerindeki sembollerin anlamlarına dair genel bilgiler sunulmaktadır. Ana bölümde ise ilk olarak, Pazvantoğlu Camii bahçesindeki mezar taşları, sıra düzeni dikkate alınarak okunup incelenmiş, ardından şehrin farklı bölgelerindeki diğer taşlara yer verilmiştir.

18. ve 19. Yüzyıla ait olan bu mezar taşlarının üzerinde taşıdıkları bilgiler Osmanlı İmparatorluğu’nun sosyal ve idari yapısını temsil etmektedir. Pazvantoğlu isyanı hariç tutulacak olursa askeri ve bürokratik yapıdaki yüksek rütbeli şahıslar, merkezi otoritenin ve taşra idaresinin sürdürülmesinde önemli roller üstlenmiştir. Aynı zamanda, yerel ayan ve dini önderler, hem toplumsal barışı hem de idari yapıyı destekleyen unsurlar olarak Osmanlı Devleti’nin taşra yönetiminde merkezi bir yere sahiptir. Kadınlar, çoğunlukla ailelerine bağlı bir kimlikle temsil edilmiştir; ancak toplum içinde saygı gören bir statüye sahip olmuşlardır.

Biraz daha detaylı üzerinde duracak olursak, 18. Yüzyılın askeri ve idari yetkililerine örnek olarak:

Настоящото изследване, озаглавено „Безмълвните свидетели на Дунава: Турските надгробни паметници във Видин“, се състои от две основни части – увод и същински раздел, в който са разчетени и преведени от османо-турски език тридесет и шест надгробни паметника, разположени в града. В увода се предоставя кратка информация за историческото развитие на турските надгробни паметници, тяхната структура и символиката на изображенията върху тях.

В основния раздел най-напред са разчетени надгробните паметници в градината на джамията Пазвантоглу според тяхното разположение. След това са описани и надгробните паметници, разположени в други части на града.

Епитафите върху тези надгробни камъни от XVIII и XIX век носят информация, която представя социалната и административната структура на Османската империя. Изключвайки бунта на Пазвантоглу, високопоставени лица от военната и бюрократичната система са играли важни роли за поддържането на централната власт и местната администрация. В същото време, местните аяни и религиозните водачи заемат централно място в провинциалното управление на Османската империя, като елементи, подкрепящи както социалния мир, така и административната структура. Жените, макар и представени главно с идентичност, свързана със семейството, са имали уважаван статус в обществото.

Serdengeçti ağaları ve kapucu başılar

Haseki Hacı Ebu Bekir Ağa oğlu Ahmed Ağa (ö. 1766/1767), Alâiyyeli Serdengeçti Ağası Hacı Seyyid Ah-med Ağa (ö. 1769), İvranyalı Serden-geçti Mehmed Ağa (ö. 1778/1779), ve Dergâh-ı Âlî Kapucu Başısı Mustafa Ağa (ö. 1791), Osmanlı’nın askeri yapısında önemli görevlere sahiptir. Ser-dengeçti ağaları, Osmanlı ordusunun gözü pek askerlerinden oluşan birliklerin başında bulunmuş ve sınır boylarında, özellikle Balkanlar’da Osmanlı otoritesini korumakla görevlendirilmişlerdir. Kapucu Başı Mustafa Ağa ise Dergâh-ı Âlî’de kapucubaşı olarak sarayın güvenlik işlerinden sorumlu olup, iç hiyerarşide üst düzey bir konumda yer alır.

Turnacıbaşı

Turnacıbaşı Hacı Seyyid Ali Ağa (ö. 1805/1806), turnacıbaşlık makamında bulunmuştur. Turnacıbaşılık görevi, zaman içerisinde değişikliklere uğramıştır. Yeniçeri Ocağı’nın en alt rütbeli ocak ağalarından biri olan turnacıbaşının temel görevi turnacı birliğinin düzenini sağlamaktı. Padişahla avlara katılarak, köpekler ve tazılarla av hayvanlarını takip ederdi. Ayrıca, asker adayı toplamak üzere Rumeli ve Anadolu’da devşirme işlerinden sorumluydu. Savaşlarda kale muhafızlığı ve nöbetçilik yapar, bazen donanmada görev alırdı. Seferlerde gönüllü yeniçerilerle beraber hareket ederdi. İstanbul’da kaldığında yangın söndürme faaliyetlerini denetler, şehir güvenliğini sağlardı. XIX. yüzyılda bazı turnacılar İzmir ve Üsküdar gibi

Ако разгледаме надгобните паметници по-подробно за военните и административните служители от XVIII век, примери за това са сер-денгечти агите, капуджубашията и турнаджибашията. Хасеки Хаджи Ебу Бекир ага, син на Ахмед ага (поч. 1766/1767), серденгечти агата от Аляие Хаджи Сейид Ахмед ага (поч. 1769), серденгечти Мехмед ага от Враня (поч. 1778/1779) и капуджуба-шията (началник охрана на двореца) Али Мустафа ага (поч. 1791) заемат важни позиции в османската военна структура. Серденгечти агата оглавява подразделения от смелите войници на османската армия и са натоварени със защитата на османската власт по граничните територии, особено на Балканите. Капуджубаши Мустафа ага, от своя страна, е отговорен за охраната на двореца и заема високо място във вътрешната йерархия.

Турнаджъбашията Хаджи Сей-ид Али ага (поч. 1805/1806) е заемал длъжността турнаджъбашия, която с времето претърпяла промени. Тур-наджъбашията, който е бил най-нис-шият от агите на еничарския корпус, основно отговарял за реда в своето подразделение. Придружавал султана на лов, където следял за хрътките и ловните птици. Отговарял също за набирането на девширмета от Румелия и Анадола. По време на походи охранявал крепости и изпълнявал стражеви служби, а понякога служел и във флота. В столицата, когато не бил на поход, участвал в гасенето на пожари и осигурявал реда в града. През XIX в. някои турнаджъбашии

şehirlerin muhafazası için de görevlendirilmişti.¹

Âyan ve eşraf

Osman Pazvantoğlu (ö. 1807) ve Rahva Âyânı Ali Ağa oğlu Hasan (ö. 1822) gibi isimler, Osmanlı taşrasındaki ayan sınıfının temsilcileridir. Osman Pazvantoğlu, özellikle Balkan-lar’da özerklik mücadelesi ile tanınır ve Vidin’de bağımsız hareket eden güçlü bir ayan olarak Osmanlı merkezi yönetimine meydan okuyan figürlerden biridir.

Kadın figürler ve aile bağlantıları

Osmanlı toplumunda kadınlar genellikle aileleri ve eşleri üzerinden tanımlanmıştır. Binbaşı Bekir Ağa kızı Hatice Hanım (ö. 1795/1796 veya 1804/1805), Alay Emini Hacı Meh-med Bey kızı Zehra Fatıma Hanım (ö. 1830/1831), Dervişe Hanım (ö. 1818/1819) gibi isimler, toplumsal konumlarını ailelerindeki erkekler aracılığıyla kazanmışlardır. İdris Paşa Vâlidesi Âişe Bânû (ö. 1809/1810), oğlunun paşa olması nedeniyle saygı duyulan bir konuma sahip olduğunu gösterir. Bu figürler, Osmanlı toplu-munda kadının sosyal statüsünün, ailesi ve özellikle erkek akrabaları üzerinden şekillendiğine işaret eder.

Manevi önderler

Bektaşi İbiş Baba (ö. 1832/1833), Osmanlı toplumunda derin köklere sahip tasavvufî kültürün etkili bir temsilcisi olarak karşımıza çıkar. Vi-din’in 18. yüzyılda tam anlamıyla bir “yeniçeri” şehri haline geldiği göz

били назначавани за охрана на градове като Измир и Юскюдар.¹

Имена като Осман Пазвантоглу (поч. 1807) и Хасан, син на Али ага от Оряхово (поч. 1822), са представители на аянина в османската провинция. Осман Пазвантоглу е особено известен с борбата си за автономия на Балканите и е една от водещите фигури сред аяните във Видин, който действа независимо и предизвиква централната власт на Османската империя.

Женски фигури и семейни връзки

В османското общество жените обикновено са били дефинирани чрез своите семейства и съпрузи. Имена като Хатидже ханъм, дъщеря на майор Бекир ага (поч. 1795/1796 или 1804/1805), Зехра Фатима ханъм, дъщеря на майор Хаджи Мехмед бей (поч. 1830/1831) и Дервише ханъм (поч. 1818/1819) получават своето социално положение чрез мъжете в своите семейства. Айше Бану, майката на Идрис паша (поч. 1809/1810), е уважавана заради високата позиция на сина си. Тези фигури показват, че социалният статус на жената в османското общество се е оформял чрез връзките й със семейството и най-вече чрез мъжките роднини.

Духовни водачи

Бекташи Ибиш Баба (род. 1832/1833 г.) се явява представител на суфистката култура, която е била много силна в османското общество. През ХѴІІІ в. Видин е превърнат в „еничарски“ град и е добро съвпадение, че е останал такъв надгробен па-

1 Özcan, XXXXI/428.

önüne alındığında, Bektaşi geleneğine bağlı bu topluluğun simgelerinden birinin günümüze ulaşması anlamlı bir tevafuk olarak değerlendirilebilir. Bilindiği gibi, Yeniçeri Ocağı Bektaşi tarikatına bağlıydı.

Bugün restorasyona muhtaç bir durumda olsa da Selahaddin Baba Türbesi hala ayaktadır. 19. yüzyılda şehrin en önemli manevi ziyaretgâhla-rından biri olan bu türbenin etrafında, geniş bir mezarlık teşekkül etmişti. Ancak, 1904 yılında Vidin Valiliği bu alanda bir devlet hastanesi inşa etmeye karar verdi. Mezarlık tamamen ortadan kaldırıldı; ölülerin kemikleri etrafa saçıldı, ağaçlar kesildi.² Türbenin yıkılmaması için kasabadaki Türk toplumunun önde gelenleri, Prens Fer-dinand’a başvurarak bu kutsal mekânın korunmasını talep ettiler. Bu talep kabul edilince, 1689 yılında Avusturyalılarla çarpışırken şehit düşen azizin türbesi devlet hastanesinin bahçesinde yıkılmaktan kurtuldu.³

Bektaşi tarikatından başka Vi-din’de kadiri, nakşibendi ve halveti tarikatlarının varlığı da tarihen bilinen bir husustur.

19. Yüzyılda askeri ve bürokratik rütbeliler

Miralay Hacı Şerif Bey (ö. 1874) ve Rusçuklu Kaptan Arapzâde Abdi Alemdar (ö. 1811/1812) gibi yüksek rütbeli asker ve bürokratlar, Osmanlı Devleti’nin merkezî otoritesinin sağlanmasında rol oynamışlardır. Miralay, yarbay rütbesinde yüksek bir askerî pozisyondur. 19. yüzyılda Os-

метник. Добре известно е, че еничар-ският корпус е бил свързан с ордена на бекташиите. Друга личност в града свързана с еничарите е Селяхад-дин Баба. Въпреки че днес тюрбето му се нуждае от реставрация, то все още е запазено. През XIX век това тюрбе е било едно от най-важните духовни светилища в града и около него е възникнало голямо гробище. През 1904 г. обаче видинската власт планира изграждането на държавна болница на това място. Гробището е напълно унищожено, костите на починалите са разпръснати, дърветата са отсечени.² За да предотвратят разрушаването на тюрбето, водещи представители на турското население в града се обръщат към Княз Фердинанд с молба за запазване на това свещено място.³ Молбата е приета и тюрбето на този светец, паднал като мъченик в битка с австрийците през 1689 г., остава непокътнато в градината на държавната болница.

Освен ордена на бекташиите, във Видин е известно присъствието на кадирие, накшибендие и халветие.

Военни и бюрократи от XIX век

Високопоставени военни и бюрократи като полковник Хаджи Шериф бей (поч. 1874) и капитан Абди Алемдар от Русчук, син на Арапзаде (поч. 1811/1812), са изиграли роля в укрепването на централната власт на Османската държава. През XIX век, когато османската армия и администрация навлизат в процес на модернизация, подобни висши военни са участвали активно в реорганизацията и модернизацията на армията.

2 BOA, A.MTZ.04.110.63.05.

3 BOA, HR.SFR.04.705.12.15.

manlı ordusu ve bürokrasisi modernleşme sürecine girdiği için, bu tür rütbeli askerler ordunun yeniden düzenlenmesinde ve modernize edilmesinde etkin rol almış olabilirler.

Sivil ve aydın kişiler

Müderris ve Vidin Naibi Sey-yid Hasan Tahsin Efendi’nin Hanımı Refia Esrar Hanım (ö. 1868), Esma Çelebi Hanım (ö. 10 Mayıs 1869) ve Halil ve İbrahim Bey Kardeşler (ö. 1896) gibi kişiler, 19. yüzyılın sonlarına doğru Osmanlı toplumundaki sivil ve aydın sınıfının gelişimini temsil etmektedir. Müderris unvanına sahip olanlar, medreselerde eğitim veren âlimlerdir ve dini otorite olarak da kabul görürler. Naipler ise yerel idari görevlerde bulunarak bölgede adaletin sağlanmasında önemli rol oynamıştır. Tüccar olan Halil ve İbrahim kardeşlerin eğitimi desteklemek için kurdukları büyük bir sivil girişim olan Şefkat Kıraathanesi çok önemli hizmetler ifa etmiş, bugün dahi vakıf eserleriyle yarar sağlamaya devam etmektedir.

Kitapla ilgili teknik bazı hususlara da işaret etmek istiyorum. Mezar taşlarının bazıları baştan veya alttan, bazıları da yan taraflardan kırıktır. Kırık olan veya kırık olmayıp okuyamadığımız bazı kelimeleri köşeli parantez içinde üç nokta ile belirttik […].

İkinci bir husus, satırların numara-landırılması konusudur. Baş taraftan kırık olan mezar taşlarına numaralandırma yapılmamıştır. Çünkü ilk satır bilinmemektedir. Bulgarcaya yapılan tercümelerde bazen satırlar uygun

Цивилни и интелектуални личности

Личности като съпругата на мю-дерис и видински наиб Сейид Хасан Тахсин ефенди, Рефия Есрар ханъм (поч. 1868), Есма Челеби ханъм (поч. 10 май 1869) и братята Халил и Ибра-хим бей (поч. 1896) представят развитието на цивилния и интелектуалния слой в османското общество към края на XIX век. Носителите на титлата мюдерис са учени, преподаващи в медресета, и се ползват със статут на религиозни авторитети. Наибите заемат местни административни длъжности и играят важна роля за осигуряването на правосъдие в региона. Търговците Халил и Ибрахим Бегови предприемат значима обществена инициатива – създаването на читалище „Шефкат“ в подкрепа на образованието. То изпълнява важна социална роля и до днес, като продължава да функционира и като финансов ресурс чрез вакъфските си имоти.

Относно книгата бихме искали да отбележим някои технически подробности. Част от надгробните паметници са счупени в горната или долната част, а други – странично. Думи, които не са разчетени поради увреждания, са поставени в квадратни скоби с три точки […].

Вторият аспект се отнася до номерирането на редовете. За надгробните паметници, които са счупени в горната част и чийто първи ред е неизвестен, не е извършено номериране. В българския превод понякога редовете съвпадат, но в някои случаи, поради езиковите различия, това не е

düşmekte iken bazen tercüme açısından uygun düşmemekte ve bu sebeple numaralandırma yapılmamıştır.

Yüz yıl sonra depolardan çıkarılarak tekrar gün yüzü gören bu Osmanlı dönemi Türk sanatının bir parçası olan mezar taşları ile Vidin’de bulunan diğer Osmanlı bakiyesi eserlerin ziyaretçilerini beklediğini belirtmemiz gerekir.

Mezar taşlarının okunması esnasında yardımlarını esirgemeyen başta değerli dostum Vedat S. Ahmed Bey’e, Prof. Dr. Muammer Göçmen’e ve Edip Çelik Bey’e teşekkür ediyorum. Metnin Türkçe ve Bulgarca kısımlarını okuyup düzeltmelerde bulunan Dr. Akif Dursun ve Margarita Donçeva’ya; araştırmalarım esnasında tanıştığım ve fikirlerinden yararlandığım yerel tarih araştırmacısı Raço Milanov’a ve Vidin Müzesi uzmanlarından Tihomir Asenov’a; nihayetinde bu çalışmanın esas müsebbibi değerli dostum Vidin Bölge Müftüsü Necati Ali Bey’e şükranlarımı sunuyorum.

İlk kez yayımlanan bu anıtsal mezar taşlarını incelerken tüm gayretimizi sarf ettiğimizi belirtmek isteriz. Buna rağmen, eksikliklerin ve hataların olması muhtemeldir. Sizlerden ricamız, bu eksik veya hataları bize bildirmenizdir. Bu çalışmayla Vidin külliyatına bir nebze katkıda buluna-bildiysek kendimizi mutlu hissederiz.

Gayret bizden, tevfik Allah’tandır.

Basri Zilabid Çalışkan 05/11/2024

възможно и поради тази причина не е приложено номериране.

Извадени от складовете след близо сто години, тези надгробни паметници, част от турското изкуство от османския период, отново видяха бял свят и заедно с други османски паметници във Видин очакват своите посетители.

Изразявам своята искрена благодарност към моя скъп приятел г-н Ведат С. Ахмед, проф. д-р Муаммер Гьочмен и Едиб Челик за безценната помощ при разчитането на надгробните надписи. Специални благодарности отправям към д-р Акиф Дурсун и г-жа Маргарита Дончева за редакциите на турския и българския текст, както и към краеведа г-н Рачо Миланов и уредника Тихомир Асенов от видинския музей, с които имах удоволствието да се запозная по време на изследването. Накрая бих искал да изразя своята дълбока признателност към моя скъп приятел, районния мюфтия на Видин, г-н Неджати Али, който е основният инициатор на това изследване.

Въпреки че сме вложили всички усилия в това изследване, не можем да изключим възможността за пропуски и грешки. Молим ви да ни информирате за тях. Ако с този труд сме допринесли, дори и малко, за обогатяването на културното наследство на Видин, ще се чувстваме удовлетворени.

Усилието е от нас, а успехът от Всевишния.

Басри Зилябид Чалъшкан 05/11/2024

Giriş

Увод

Türk Mezar Taşlarının Tarihsel Gelişimi

Историческо развитие на турските надгробни паметници

“Mezar” kelimesinin kökü Arapça olup “ziyaret edilen yer” anlamına gelir. Hem Arapça’da hem de Türkçe‘de kullanılan bir diğer kelime ise “kabir”dir ve “bir kişinin gömüldüğü yer” için kullanılır (Demirci, 33-35).

İslamiyet, ölülerin mezarlarına biri baş, diğeri ayakucunda olmak üzere gösterişsiz, düz mezar taşlarının konulmasına izin verir. Baş tarafa konan levhaya “baş şahidesi”, alttakine ise “ayak şahidesi” denir. Şahide kelimesi bir şeyе “şahitlik etmek“ demektir, yani mezar taşı bir mezarın varlığına şahitlik eder. Başa ve ayak kısmına birer taş konulmak suretiyle mezarın sınırları belirlenmiş olur. Nadiren, sadece bir mezar taşı konulması gibi istisnalar olabilir. Ya da meşhur bir zatın mezarının ayakucunda mezar taşı yoksa, bu mezarın gerçekliği konusunda şüphe olduğu anlamına gelir. Bu tür yerlere “makam” denir (Karaçağ, 2-12). Bugün Pazvantoğlu Camisi’nin avlusunda bulunan mezar taşları koruma amacıyla şehrin farklı yerlerinden toplanmıştır, yani altlarında mezar yoktur.

İslam dininin 7. yüzyıldan sonra Kuzey Afrika ve Orta Asya’da yayılması, bu topraklarda yaşayan halklarla - Persler, Mısırlılar ve Türkler - kültürel etkileşime girmiştir. İslamiyet’in tek tanrılı inanca sahip olması ve put-

За обозначаване на гроб в турския език се използва думата “мезар”. Коренът й идва от арабски език и означава “място което се посещава”. Друга дума употребявана и в арабския и в турския език е “кабир”, която означава “място където се погребва човек” (Demirci, 33-35).

Ислямът позволява поставянето на безпоказни, обикновени надгробни плочи върху гробовете на покойниците, като едната е в челната а другата в долната страна – при краката. Челната или главната плоча се нарича “баш шахидеси” a долната е “аяк шахидеси”. Шахиде в буквален превод означава “свидетел”, т.е. надгробната плоча свидетелства за наличието на гроб. По този начин се очертават границите на гроба. Съвсем рядко може да има изключения, да е положена само една надгробна плоча. Или когато става въпрос за известна личност без надгробна плоча в долната част, тогава това би означавало че има съмнение в истинноста на гроба. Такива места са наречени “макам” (Karaçağ, 2-12). Днес намиращите се в двора на Пазвантоглу джамия надгробни паметници са събрани от различни места на града с цел съхранение, което означава че под тях не съществуват гробове.

Разпространението на ислямската религия в Северна Африка и Средна Азия след VII век допринася за културното взаимодействие с народите

perestliği yasaklaması, Türkler arasındaki eski şamanist geleneklerin yeni dinde izin verilen sınırlar dahilinde dönüştürülmesini gerektirmiştir. Müs-lümanlar için ölüm sonsuzluk âlemine açılan parlak bir pencere, yeni ve güzel bir dünyaya açılan mutluluk kapısı ve mezar da bir “cennet bahçesi” olması umulduğundan, Türk taş ustaları bu bakış açısını mezar taşlarına yansıtmışlardır. Peygamber Efendimiz (sallâllahu aleyhi ve sellem) bir hadisinde “Kabir ya cennet bahçelerinden bir bahçe ya da cehennem çukurlarından bir çukurdur” (Tirmizi, Kyamet, 26) buyurmuştur.

11. yüzyılın sonunda Büyük Selçuklular Orta Asya, İran ve Anadolu‘da en geniş topraklarına ulaşmış, buna paralel olarak yüksek bir kültür ve uygarlık düzeyi sergilemişlerdir. Bu kanıtlardan biri de bugün Türkiye‘nin doğusunda yer alan Türk-Müs-lüman mezarlığı bulunan Ahlat şehridir. Ahlat‘ta bulunan ve tarihi 12. yüzyıla kadar uzanan Türk-Müslüman mezarlığı 210 dönümlük alanıyla en büyük ve en önemli Türk-Müslüman mezarlığıdır. Mezarların çoğu lahit ve yaklaşık 3,5 m yüksekliğinde dikdörtgen mezar taşları şeklindedir. Anıtlar geometrik, bitkisel ve kaligrafik motiflerle süslenmiştir. Ölen kişinin kişiliği, mesleği ve yaşam tarzı hakkında bilgi verirler (Tekin, 58). Taşıdıkları bilgilerin yanı sıra bu anıtlar Selçuklu taş sanatı ustalarının yeteneklerini de yansıtmaktadır.

населяващи тези територии – пер-сийци, египтяни и турци. Моноте-истичната доктрина и забраната на идолопоклоничеството на последната религия налагат преобразуване на старите шаманистки традиции при турците в рамките на позволеното. И понеже за мюсюлманите смъртта е светъл прозорец към царството на вечността, врата на щастието, отваряща се към един нов и красив свят, а гробът се очаква да бъде „райска градина“ турските каменоделци са отразили тази гледна точка върху надгробните плочи. По този повод Пророкът Мухаммед (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е повелил: “Гробът е или градина от градините на рая, или яма от ямите на ада.” (Тирмизи, Къямет, 26)

Към края на XI век Великите сел-джуки достигат най-обширните си територии в Средна Азия, Персия и Мала Азия, паралелно на това илюстрират едно високо ниво на култура и цивилизация. Едно от тези доказателства е достигналото до наши дни турско-мюсюлмански некрополис намиращ се днес в източна Турция – гр. Ахлат датиращ от XII век. Това е най-голямото и значимо турско-мюсюлманско гробище с площ от 210 декара. Повечето от гробовете са под формата на саркофази и надгробни правоъгълни плочи високи около 3,5 м. Паметниците са украсени с геометрични, растителни и калиграфски мотиви. Дават сведения за личността, професията и начина на живот на починалия. (Tekin, 58). Тези паметници освен информацията която носят върху себе си са отражение и на способностите на селджукските майстори по каменно изкуство.

Fotoğraf / Снимка № 1

Balbal adı verilen küçük heykeller, Orta Asya Türkleri’nin şamanizm döneminde şehit düşen kahramanların mezarlarına dikilirdi. İslamiyet öncesi dönemde yaygın olan balballar, İslamiyet‘in kabulünden sonra yerini mezar taşlarına bırakmıştır. Balbalların 6. yüzyılda kullanılmaya başlandığı düşünülmektedir. Balbal kelime olarak “vurmak, kakmak, çakmak” anlamına gelmektedir.	Малка статуя наричана балбал, издигната на гробовете на загинали герои при средноазиатските турци - шамани. Балбалите, които са често срещани в доислямския период, оставили мястото си на надгробни плочи след приемането на Исляма. Смята се, че балбалите са използвани през 6 век. Балбал е старотурска дума и означава “поставяне, забиване”.

Fotoğraf / Снимка № 2

Ahlat Selçuklu Mezarlığı / Селджукско гробище в гр. Ахлат

Fotoğraf / Снимка № 3

UNESCO Dünya Mirası Geçici Listesinde yer alan Türkiye Cumhuriyeti Ahlat şehrindeki Selçuklu mezar taşlarının temizlik ve restorasyon faaliyetleri.

Дейности по почистване и реставрация на селджукски надгробни паметници в гр. Ахлат, Република Турция, които са включени в предварителния списък на ЮНЕСКО за световно наследство.

Fotoğraf / Снимка № 4 (Başkan, 43)

Anadolu Selçukluları’nın başkenti Konya’dan mezar taşı, 13. yüzyıl.

Надгробна плоча от гр. Коня – столица на Анадолските селджуки, XIII век.

Anadolu Selçukluları döneminde mezar taşları başlıca iki tiptir. Biri sanduka biçiminde lahittir (Bkz. Foto № 4, 5). Diğeri ise şahideler şeklindedir ve her iki yanında da kitabe bulunmaktadır (Bkz. Foto № 6). Baş şahidesi üzerindeki yazı Arapça ve Farsçadır, Kur‘an-ı Kerim‘den ayetler, şiirler ve merhumun kişiliği hakkında bilgiler bulunmaktadır. Ölüm tarihi alttaki levhada yazılıdır. Bazen ayak şahidesi tamamen süslüdür.

Mezar taşı lahit-sanduka şeklinde olduğunda ters çevrilmiş bir gemi teknesi görüntüsü alır ve bir, iki ve üç kademeli olabilir. Lahit üzerindeki kitabe çoğunlukla her iki tarafta ikişer tane olmak üzere dört satırdır. Yine Arapça ve Farsçadır. Bazı durumlarda lahdin ön yüzünde merhumun kişisel bilgileri de yer almaktadır. Sanduka şeklindeki lahitlerin üzerinde Kur’an-ı Kerim’in Rahman Sûresi’nde cennet meyvelerinden biri olarak zikredilen nar bezeme olarak işlenmiş, bordürde hatai motifli kabartma palmetler bulunmaktadır (Bkz. Fotoğraf № 4).

Надгробните плочи през периода на Анадолските селджуци са предимно два вида. Единият е във вид на саркофаг във форма на ковчег (Виж сн. № 4, 5). А другия във вид на заострена арка, като и двете й страни са с надпис (Виж сн. № 6). Надписът на главната плоча е на арабски и персийски, наблюдава се знамения от Свещения Коран, поеми и информация за личността на починалия. Датата на смъртта е написана на долната плоча. Понякога долната плоча е изцяло декорирана. Надгробната плоча когато е във вид на саркофаг-ковчег тя получава образа на корито на преобърната лодка и може да бъде на едно, две и три нива. Надписът е върху саркофага предимно е в четири реда – по две от двете страни. Пак е на арабски и персийски. При някои случаи личните данни на починалия са дадени в челната страна на саркофага. Върху ковчежните сарковази се наблюдава декорация от райски плодове като нар, споменати в сура Рахман на Св. Коран и релефни палмети с мотив на хатаи в бордюрната част (Виж. Снимка № 4).

Fotoğraf / Снимка № 5 (Başkan, 47)

Ayak kısmına doğru daralan beyaz mermerden yapılmış iki kademeli sanduka şeklinde bir mezar taşıdır. Alt kademede, mezar taşını çevreleyen bir zencirek bor-dürü vardır. Gemi teknesi şeklindeki üst kademenin her iki yanında ise ikişer satır halinde birbirine bağlı çok güzel bir Selçuklu sülüsü ile mezar taşının kitabesi yazılmıştır. Mezar taşında mükemmel bir işçilik göze çarpmaktadır.

Саркофаг във форма на ковчег от бял мрамор стесняващ се към стъпалото. На първо ниво се наблюдава бордюр с мотив на синджир. Второто ниво което е под формата на корито по два реда и от двете страни, със шрифт сюлюс е написан надгробният надпис. Забелязваме едно изящно майсторство върху надгробната плоча.

Transkripsiyon / Транскрипция

İntekalet min dâri’l-fenâi ilâ dâri’l-bekâi ve’l-ceza el-merhûme ve’l-mağ-fûre es-sa’îde eş-şehîde el-mebrûra el-muhtâc ilâ rahmeti’l-lâh Nefîse Hâtûn bint el-merhûm Südün Ağa tâbetü serâhâ ve ceale’l-cennete mesvâhâ fî yev-mi’l-hâmis ve’l-‘ışrîn min cemâdi’l-âhir sene tis’a ve seb’îne ve semâni-mie hic-ratü’n-nebeviyye. Kâle’n-Nebiyyü sallâllahu aleyhi ve sellem el-mu’minûne lâ yemûtun. Bel yentekılûne min dârin ilâ dâr. Velev kânet ed-dünyâ tedûmu li-vâ-hidin le-kâne Rasûlüllahi fîhâ muhalleden. Sadaka Habibu’l-llah.

Tercümesi

“Merhum Südün Ağa’nın kızı Nefise Hatun, rûhu şâd ve mekânı cennet olsun. Allah’ın rahmetine muhtaç olarak fani dünyadan bekâ âlemine göç etmiştir. Allah ona merhamet etsin, bağışlasın, onu mutlu kılsın ve şeha-deti kabul olsun. Hicri 25 Cemaziye-lahir 879 senesi.

Превод

“Нуждаещата се от милостта на Аллах - Нефисе хатун дъщеря на покойния Судун ага се пресели от преходния свят към света на възмездието и вечността. Да бъде помилвана и опростена, щастлива, да бъде прието мъченичеството й. Лека й пръст и ра-йът да бъде нейното обиталище. Дата 25 Джумада ал-ахира 879 по хиджра.

Peygamber Efendimiz -sallallahu aleyhi ve sellem- şöyle buyurmuştur: “Müminler ölmezler. Onlar sadece bir dünyadan diğerine göç ederler. Eğer bu dünya bir kişi için devam etseydi, Allah’ın Resû-lü onun içinde ebedî kalırdı.” Allah’ın Sevgilisi doğru söyledi.”

Пророкът Мухаммед – Аллах да го благослови и с мир да го дари – казва: “Вярващите не умират. Те само се преместват от един свят в друг. Ако този свят се въртеше за един човек то Пратеникът на Аллах щеше да е вечния в него.” Правилно каза Любимият на Аллах.”

Fotoğraf / Снимка № 6 (Erdemir, 135)

Osmanlı Beyliği Anadolu’nun batısındaki topraklarda ortaya çıkıp kısa zamanda Bursa’yı fethedip başkent yapmasıyla şehir 14. yüzyılda Müslüman bir görünüme bürünmeye başlamış ve hızla gelişmiştir. Bu dönemden kalan ve Bursa Türk-İslam Eserleri Müzesi’nde muhafaza edilen mezar taşlarının üç tipte olduğu görülmektedir:

I. Şahide: a) sivri kemerli, b) zeyni, c) silindirik ve d) sarıklı
II. Sanduka
III. Lahit

Bursa mezar taşları bir yandan Selçuklu geleneğini sürdürürken, diğer yandan yeni arayışlar içindedir. Kitabelerde kullanılan dil Arapça’dır (Ka-raçağ, 19).

С появата на Османския бейлик върху западните малоазийски земи и бързото завладяване на гр. Бурса я превръща в столица. През XIV век градът започва да придобива мюсюл-маснки облик и то в бързи темпове. Надгробните паметници останали от този период и съхранявани в Музея на турско-ислямското изкуство – Бур-са показват, че те са три вида:

I. Във вид на плочи: a) със заострени арки, б) цилиндрични и в) със саръци
II. Саркофаг във форма на ковчег
III. Саркофаг

Бурсенските надгробия продължават селджукската традиция от една страна от друга са в стремеж за нови тенденции. Езикът използван при надписите е арабски (Karaçağ, 19).

Sivri kemer şeklinde mezar taşı.

Надгробие във форма на заострена арка.

Fotoğraf / Снимка № 7 (Karaçağ, 188)

Zeyniyye tarikatıyla ilgili kişiler için kullanılmış bir şahide formu.

Надгробие използвана за лица, свързани с ордена Зейнийе.

Fotoğraf / Снимка № 8 (Nidayi Sevim)

Silindir şeklinde, süslemesiz mezar taşı. Metin altı satırlık kartuşlar halinde yazılmıştır. Üst kısmı hafif dışbükeydir.

Надгробие във форма на цилиндър, без украшение. Текстът е написан в картуши на шест реда. Връхната част е леко изпъкнала.

Fotoğraf / Снимка № 9 (Karaçağ, 187)

15. yüzyıla ait dikdörtgen prizma gövdeli sarıklı formunda bir mezar taşı.

Gövdeden sarığa geçerken silindir şeklini almaktadır. Sarığın üzerinde bir gül süslemesi yer almaktadır.

Надгробие във форма на “плоча със сарък” с корпус правоъгълна призма от XV век.

Корпусът му взима формата на цилиндър при преминаването към саръка. Върху саръка се намира украшение на роза.

Fotoğraf / Снимка № 10 (Karaçağ, 190)

Fotoğraf / Снимка № 11

1389 yılından sanduka şeklinde lahit.

Саркофаг във форма на ковчег от 1389 г. (Karaçağ, 187)

Fotoğraf / Снимка № 12

1377 yılından lahit şeklinde mezar taşı.

Надгробие във форма на саркофаг от 1377 г. (Karaçağ, 186)

Osmanlı İmparatorluğu‘nun Anadolu topraklarındaki hâkimiyetiyle birlikte Selçuklu geleneği sona ermiştir. Mezar taşları, bir başlık ve kitabe-li gövdeden oluşan, alt kısmı giderek daralan bir form kazanmaya başlamıştır. Bu form, kefene sarılmış bir

С господството на Османската империя върху малоазийските територии традицията на селджуците приключва. Надгробните плочи започват да придобиват форма състояща се от шапка (сарък, фес) и тяло с надпис, като долната част на плочата постепено се стеснява. Тази форма

ölüyü simgeler. Osmanlı dönemine ait mezar taşları, devletin farklı dönemlerini açıkça yansıtmaktadır. Mezarların süslemeleri, Osmanlı‘nın kuruluş, yükselme, Lale Devri ve Tanzimat reformlarından sonraki dönemlerde farklılık göstermiştir.

16. yüzyılın ikinci yarısına kadar mezar taşları genellikle sivri kemerli ve başlıksızdı; başlığı olanlar ise çoğunlukla sade sarıklıydı. Daha sonra mesleklerin farklılaşmasına paralel olarak erkek mezar taşlarının başlık kısmı, ölen kişinin mesleği ya da mensup olduğu tarikata göre şekillenmeye başladı. Gül, taç, sarık, fes ya da kavuk gibi unsurlar, mezarda yatan kişinin cinsiyetini, mesleğini, sınıfını, tarikatını veya unvanını belirtir. Baş şahidesinden daha küçük olan ayak şahideleri ise genellikle daha sade olup çoğunlukla yazısız ve süsleme-sizdir (Eyice, 127-128).

Kadın mezar taşlarında vazo ve sepetlerdeki çiçek demetleri, tabaklardaki meyveler ve çeşitli süslemeler dikkat çekmektedir. Bu süslemelerde lale, karanfil, sümbül gibi çiçekler; servi ve hurma gibi ağaçlar; nar ve incir gibi meyve motifleri, hem estetik tercihler hem de sembolik anlamlarla ilişkilidir. Taşa kabartma olarak işlenen yazılar ise, Yüce Allah‘ın sonsuzluğuna, insanın ölümü ve hayatın geçiciliğine işaret eden ifadeler, şiirler, dualar ve atasözlerinden oluşmaktadır (Bozkurt, 519-522).

олицетворява увит в саван мъртвец. Надгробните плочи от османския период ясно отразяват различните периоди на държавата. Декорациите на гробниците са различни по време на създаването, периода на растеж, ерата на лалетата и след танзиматските реформи.

До втората половина на XVI век надгробните плочи са обикновено в елипсовидна форма без “башлък” (т.е. шапка), тези които притежавали шапки са предимно с обикновени са-ръци. По-късно, паралелно с разграничаването на професиите главната част на надгробията при мъжете се оформят според професията на починалия или според суфийския орден към който принадлежи. Елементи като роза, корона (тадж), сарък, фес или кавук посочват пола, професията, класа, ордена или титлата на лицето в гроба. Долната плоча, която е по-малка от главната, обикновено са по-прости и са предимно неписани и без украса (Eyice, 127-128).

Върху надгробията на жените привличат вниманието различни декорации, особено букети от цветя във вази и кошници и плодове в чинии. Използването на цветя като лалета, карамфили и зюмбюли; дървета като кипарис, финикова палма и плодови мотиви като нар и смокини в декорациите на надгробни камъни са свързани както с естетически предпочитания така и със символичните им значения. Текстът е релефно издялан върху плочата и съдържа фрази, поеми, молитви и поговорки отнасящи се до вечността на Всевишния и до смъртта и мимолетността на хората (Bozkurt, 519-522).

18. ve 19. yüzyıllarda Batı sanatının mimarideki etkisi mezarlıklara da yansımış, türbeler ve mezar taşları Barok ve Rokoko üsluplarında inşa edilmiştir. Bu dönemde, ölümü daha iyi bir hayata geçiş olarak kabul eden geleneksel İslami bakış açısının yerini, geride kalanların kederini ve ayrılık acısını dile getiren “âh mine‘l-mevt, âh mine‘l-firâk” gibi ifadelerin hâkim olmasıyla Batı düşüncesinin etkisi belirgin hale gelmiştir (Laqueur, 83).	През XVIII-XIX век влиянието на западното изкуство в архитектурата се отразява и върху гробищата, а гробниците са построени в стил барок и рококо. В този период вместо изрази, отразяващи традиционната ислямска гледна точка, която приема смъртта като преход към по-добър живот, се вижда влиянието на западната мисъл като надделяват изрази като „âh mine‘l-mevt, âh mine‘l-firâk“, изразяващи скръбта на останалите и болката от раздялата (Laqueur, 83).

Mezar Taşlarındaki Sembollerin Anlamları	Значение на символите върху надгробните паметници
Erkek ve kadın mezar taşları, dış biçimleriyle birbirinden ayrılır. Erkek mezar taşları genellikle başlıklarıyla tanınır ve bu başlık, ölen kişinin konumunu veya sosyal statüsünü simgeler. Kadın mezar taşları ise çiçekler, cennet meyveleri, buketler, bahar dalları ile; kadının zarafetini ve narinliğini en iyi şekilde yansıtan kolye, küpe ve broş gibi süslemelerle bezenmiştir. Erkek başlıklarını kısaca tanıtmaya geçmeden önce, bu alanda yapılmış önemli çalışmalardan istifade ettiğimizi belirtmek isterim. Özellikle H. Necdet İşli’nin Osmanlı Serpuşları, Süleyman Berk’in Zeytinburnu’nun Tarihi Mezar Taşları, Ö. Faruk De-re’nin Eyüp Sultan’da Taşa İşlenen Medeniyet, Ali İhsan Gülcü’nün Eyüpsultan Türbeler ve Anıt Mezarlar ve Fazıl İsmail Ayanoğlu’nun Tarihi Mezar Taşları adlı eserleri bu çalışmaya önemli katkılar sunmuştur.	Мъжките и женските надгробни паметници се различават корено един от друг по външната си форма. Мъжките се разпознават предимно по шапката която носят. Тя олицетворява длъжността или социалния статус на починалия. Женските надгробни плочи пък са украсени с цветя, райски плодове, букети, пролетни клони, колиета, обеци и брошки, които разкриват деликатността и изяществото на жената по най-добрия начин. Преди да премина към кратко представяне на мъжките шапки, бих искал да отбележа, че съм се възползвал от значими трудове в тази област. Особено важни са произведенията на Х. Недждет Ишли, Османски шапки, Сюлейман Берк, Историческите надгробни камъни на Зейтинбурну, О. Фарук Дере, Цивилизация, изписана върху камък в Еюп Султан, Али Ихсан Гюлджю, Гробници и паметници в Еюп Султан и Фазъл Исмаил Аяноглу Исторически надгробни паметници, които значително допринесоха за настоящето изследване.

Erkek Mezar Taşlarındaki İdârî, Askerî ve Rûhânî Başlıklar

Шапки върху мъжки надгробия – администртивни, военни и духовни

(Gülcü, 139)

Mücevveze Kavuk

Bu kavuk türü, 15. ve 16. Yüzyıllarda başta sultan olmak üzere şehzadeler, vezirler ve beylerbeyleri gibi üst düzey devlet adamları tarafından tercih edilmiştir.

Мюджеввезе кавук

Този вид кавук е предпочитан най-вече от султана, държавници на високо ниво като престолонаследници, везири, бейлербейове от XV и XVI век.

(Gülcü, 135)

Kallavi Kavuk

17. Yüzyıldan itibaren fes devrine kadar sadrazamlar, kubbealtı vezirleri ve donanma amiralleri tarafından kullanılmıştır. (İşli, 82)

Калляви кавук

Използван е от XVII век до времето на фесовете от великия и така наречените подкуполни везири и адмирала на флотата. (İşli, 82)

(Gülcü, 136)

Şeyhülislam, büyük kadılar ve Mekke ile Medine’deki âlimler tarafından kullanılan örf.

Шейхюлисляма, високо поставени кадии, учените от Мекка и Медина носят този вид сарък – орф.

(Gülcü, 148)

Alt sınıf âlimler, kadılar, imamlar ve vakıf personeli tarafından giyilen örf.

Örf – geleneksel

İlim ehlinin “Beşikten mezara kadar ilim” düsturu sebebiyle Osmanlı’da ilmiye sınıfına ait renk beyazdır. Doğumda kundak bezinin beyaz, ölümde kefenin beyaz olması ve ilim ehlinin lekesiz (beyazlık) olması ge-

Нисша класа учени и кадии, имами и вакъфски служители носят по малък сарък.

Орф – в превод означава, традиционен.

В Османската империя цветът, свързан с класата на учените, е бяло. Той произлиза от принципа, че „науката трябва да се изучава от люлката до гроба“. Този цвят е избран поради

rektiği inancından ötürü bu renk seçilmiştir. Başta şeyhülislâm ve kadılar, imamlar, müftüler, hatib ve hafızlar ilmiye sarığı giymişlerdir. Örf en üst tabakadan itibaren aşağı indikçe ebadı küçülen ve imam, hatib, hâfız zümresinde sadece beyaz küçük bir sarık halini alan bir serpûştur. (İşli, 70)

убеждението, че както пелените при раждането, така и саванът при смъртта трябва да бъдат бели, а учените трябва да бъдат „неопетнени“ (т.е. бели). Първоначално, шейхюлис-лямите, кадиите, имамите, мюфтиите, хатибите и хафъзите носели този сарък или чалма. Съгласно традицията, размерът на саръка или, както е по-известен, чалмата, намалява от най-високия слой към долния, като при имамите, хатибите и хафъзите тя приема формата на малък бял сарък. (İşli, 70)

(İşli, 79, 89)

Selîmî

II. Selim dönemi ile birlikte kullanılmaya başlanmıştır. Selîmî, mücev-vezenin orta yuvarlaklığının uzun si-lindirik hale getirilmesi ve tepeliğinin iptal edilmesiyle meydana getirilmiş bir serpûş şeklidir. (İşli, 76)

Селими

Започва да се използва по времето на Селим II. Селими е каук трансформиран от „мюджевезе“ чрез удължаване на средната кръгла част в дълъг цилиндричен вид и премахване на върха. (İşli, 76)

(İşli, 89, 90)

Üsküf

Sadece padişahın silahdar ağası ve çuhadar ağası tarafından giyilen bu heybetli başlık bir maiyet serpuşudur. (İşli, 90) Osmanlı İmparatorluğu’nda silahdar, sultanın silahları ve silahha-nesinden sorumlu olan saray görevlisidir; çuhadar ise sarayın iç teşkilâtı olan Enderun’da Has Oda ağalarından biridir.

Юскюф

Tова е внушителна шапка, носена само от силяхдара и чухадара на падишаха, като служи като почетна шапка за свитата. Силяхдарът в Османската империя е дворцовият служител, отговарящ за оръжията на султана и за оръжейницата, а чухада-рят е е един от агите на Хас Одаята във вътрешната организацията на двореца т.н. Ендерун.

(İşli, 95, 96)

Zerrin

Sarayda Has Oda ve Enderun mensuplarının serpuşudur. Üzeri tamamen ince altın sırma işlemeli ve silindirikti. Bu başlık Enderunluların alameti farikası idi.

Зерин

Това е шапка, носена от служителите на Хас Одаята и Ендеруна в османския сарай. Изцяло украсена с фина златна бродерия и с цилиндрична форма, тази шапка е отличителен белег на младежите от Ендеруна.

(Gülcü, 141)

Horasanî Kafesi Destar

Reisülküttâblar, divan ve maliye mensupları ile elçilik görevlileri tarafından kullanılmıştır. (Gülcü, 141)

Хорасански Кавук с кафез

Използван е предимно от реисюл-кюттаба, служителите на дивана и финансовите дела и от представителите на дипломатическите мисии. (Gülcü, 141)

(Gülcü, 150)

Paşalı kavuk

18. Yüzyılın başlarından itibaren feslerin vaz’edilmesine kadar kullanılmıştır. Göze çok çarpıcı bir kavuk stili olup “İslam ve Sarık” imajının en belirgin simgesidir. (İşli, 104)

Пашалийски каук

Използван е от началото на XVIII век до въвеждането на фесовете. Това е един много впечатляващ стил и е най-отличителният символ на образа „Ислям и чалма“.(İşli, 104)

Kâtibî Kavuk

Bu başlık, genellikle kâtiplere ait olup Türk mezarlıklarında en yaygın olanlar arasındadır. Zamanla katip dışındakiler tarafından da kullanılmıştır.

Yeniçeri kavukları

Dardağan, börk, çatal kalafat, kuka, serdengeçti, kalpak, hartavi ve makdemdir.

Кятиби кавук каук

Този вид шапки обикновено са принадлежали на писари и са едни от най-разпространените в турските гробища. С течение на времето са били използвани и от други лица.

Еничарски кавуци

Това са дардаган, бьорк, чатал ка-лафат, кука, серденгечти, калпак, хар-тави и макдем.

(Gülcü, 150)

(Berk, 238)

Dardağan

Yeniçeri ocağında acemi oğlanlar tarafından kullanılmıştır. Osmanlı döneminde en bilinen yeniçeri başlığı “dardağan”dır. Bu başlık, devşirme yeniçerilerin alameti farikası gibi kabul edilmiştir. Cumhuriyet döneminde bu algı değişmiş ve yeniçeri denince akla “börk” gelmiştir. (İşli, 120)

Дардаган

Използван е от аджеми огланите (младежи новобранци) в еничарския корпус. В османската епоха най-известният вид шапка на еничарите е дардаганът. Той почти служи като отличителен знак за еничарите (де-вширме). В нова Турция обаче това възприятие се променя и бьоркът се превръща в символ на “еничарин”. (İşli, 120)

(Basri Z. Çalışkan)

Börk

Yeniçeri subaşı ve bölükbaşlarının serhaddeki ve merasimlerde giydikleri serpûşlarıdır. Kışlada günlük hayatta giyilen bir başlık değildir. (İşli, 120)

Бьорк

Това е шапка, която еничарските субашии и командири на отряди са носели на границата и при церемонии. Не е била част от ежедневното облекло в казармата. (İşli, 120)

(İşli, 127)

Çatal Kalafat

Yeniçeri ağaları ve üst zabitler tarafından kullanılırdı.

Чатал калафат

Употребяван е най-вече от еничар-ските аги и висшите офицери в корпуса.

(İşli, 134, 135)

Kuka

Dardağan başlığın istihale geçirmiş bir türüdür. Alemdarlar, bir kısım aşçılar ve karakullukçular tarafından kullanılmıştır. (İşli, 132)

Кука

Това е дардаган, претърпял трансформация в нова форма. Тя е използвана от знаменосците (алемдари), някои готвачи и по-ниските еничарски чинове.

(Basri Z. Çalışkan)

Serdengeçti

Canından, başından vazgeçmiş demektir. Yeniçeriler içinde sınır boylarında görev yapan fedaî grubu olarak tanınmışlardır.

Серденгечти

Означава човек, който е готов на саможертва. В османската армия това са били войници, познати като самоотвержена група сред еничарите бие-щи се на фронтовата линия.

(İşli, 139)

Kalpak

Hayvan derisinden yapılan başlıklar için kullanılan bir tabirdir. Yeniçeri teşkilatı içinde humbaracılar tarafından kullanılmıştr. (İşli, 136)

Калпак

е термин, който се използва за шапка, изработено от животинска кожа. Използвали са я артилеристите в организацията на еничарите. (İşli, 136)

(İşli, 142)

Hartavi

Bu başlık sipahiler tarafından fesin vaz’ına kadar kullanılmıştır

Хартави

Тази шапка е използвана от спахиите до въвеждането на феса.

Makdem

Denizcilik ve tersane ile ilgili kişilerin kullandığı bir başlıktır.

(İşli, 144)

Макдем

Тази шапка е използвана от моряци и хора на корабостроенето.

Fesler

Fes – Mahmudi, Azizi ve Hamidi olmak üzere üç çeşidi vardır ve adlarını II. Mahmud, Abdülaziz ve II. Abdülhamid’den alırlar. Fes, 1829’da kullanılmaya başlanmış olup, ölen kişinin mesleği hakkında bilgi vermez.

Фесове

Фес – фесовете са три вида Махму-ди, Азизи и Хамиди. Те носят името си от съответните султани – Махмуд II, Абдулазиз и Абдулхамид II. Фесът за пръв път е въведен през 1829 г. и не дава информация за професията на починалия.

(Dere, 138)

Mahmudî / Махмуди

(Berk, 188)

Azizî / Азизи

(Gülcü, 169)

Hamidî / Хамиди

(Gülcü, 156)

Nezkeb

Sivil halk tarafından kullanılan bir şapka çeşididir. Pamuklu kavuk ve etrafına sarılan sarıktan ibarettir. (İşli, 150)

Незкеб

Вид шапка, използвана от цивилното население. Състои се от памучен каук и чалма, увита около него. (İşli, 150)

Tarikat Başlıkları

Türk mezarlıklarında, sufi tarikat temsilcilerinin mezar taşları da önemli bir yer tutar. Onların başlıklarına “tâç” denir. En yaygın olan altı tâç türü şunlardır: Bektâşî, Nakşibendî, Mevlevî, Halvetî, Kâdirî, Rifâî ve Melâmî.

Шапки на суфийските ордени

В турските некрополи важно място заемат и представителите на суфий-ските ордени. Техните шапки се наричат “тадж”, което в превод означава корона. В снимковия материал са поместени само шест от по разпрастра-нените сред тях: бекташи, накшибен-ди, мевлеви, халвети, кадири, рифаи и мелями.

(Berk, 207)

Bektaşi tâcı ve mezar başlığı

Корона и надгробна шапка на Бекташий-ския орден

(Berk, 311)

Nakşibendi tâcı ve mezar başlığı

Корона и надгробна шапка на Накшбен-дийския орден

(Berk, 311)

Mevlevi tâcı ve mezar başlığı

Корона и надгробна шапка на Мевлевийския орден

Halveti’nin Cerrahî, Sünbülî, Şabanî ve Gülşenî kollarına ait tâclar ve mezar başlıkları

Корони и надгробни шапки на клоновете на Халветийския орден – Джеррахи, Сюнбюли, Шабани и Гюлшени

(İşli, 179)

Kadiri tâcı ve mezar başlığı

Корона и надгробна шапка на Кадирий-ския орден

(Ayanoğlu, III/12)

Rifaî tâcı ve mezar başlığı

Корона и надгробна шапка на Рифаийския орден

Melâmî tarikatına ait mezar taşı

Bu tarikat, özel derviş kıyafetlerini ve taçlarını reddettiği için mezar taşlarında başlık bulunmaz. Melamî mezarları ancak ölümlerinden sonra, “Bî-Ser ü Pâ” (başsız ve ayaksız) olarak adlandırılan farklı taş biçimleriyle ayırt edilebilir. Taşların üzerinde kişinin tarikatla ilişkisine dair herhangi bir bilgi bulunmaz; yalnızca adı ve mesleği belirtilir.

Надгробна плоча на мелямийския орден

Тази общност отхвърля носенето на специални дервишки облекла и шапки, поради което техните надгробни плочи са без корона (шапка). Гробове им могат да бъдат разпознати едва след смъртта, чрез необичайната форма на камъка, наречена “Bî-Ser ü Pâ” (без глава и крака). Върху тях няма информация за връзката на починалия с ордена, посочени са само името и професията му.

Kadın mezar taşlarında başlık türleri Видове шапки на женски надгробия

Ayna ve yaprak

Огледало и листа

Çiçek

Цветя

Gelin duvağı

Булчински воал

Yaprak

Листа

Hotoz

Хотоз

Güneş

Слънце

Mihrabiye Михрабие

Meyve kâsesi

Фруктиера с плодове

Girland motifli

С мотив на гирлянда

Kadın Mezar Taşlarındaki Semboller

18. yüzyıldan sonra yapılan kadın mezar taşları, Batı Avrupa estetiğinden büyük ölçüde etkilenmiştir. Bu taşlar, geleneksel Osmanlı süslemelerinin görünümünü önemli ölçüde değiştirmiştir. Mezar taşının üst kısmı, hotoz (kadın başlığı) veya yapraklardan oluşan bir tür saç gibi görünmekte, yüz kısmı ise genellikle çiçeklerle doldurulmaktadır. Kadının hayattayken kullandığı takılar, çiçeklerden oluşan bir kolye şeklinde taşa işlenmiştir. Çiçeklerle bezeli bu mezar taşları, uzaktan bakıldığında çiçeklerle süslenmiş bir kadını andırır ve Osmanlı sanatında sembolizmin zirvesi olarak kabul edilir. (Mikov, 96)

Baş ve ayak mezar taşlarındaki süslemeler, çoğunlukla hayat ağacı, hurma, servi ve asma gibi bitki motiflerinden; en yaygın olanları gül ve lale olan çiçeklerden; nar, armut, elma, üzüm ve karpuz gibi meyvelerden oluşur. Ayrıca kurdele, vazo, ibrik, tesbih gibi nesneler ve geometrik şekillerle de süslemeler yapılmıştır (Hatip, 17-24).

Türk kültüründe önemli bir yer tutan “Hayat ağacı” sembolü, birçok kültürde olduğu gibi bu dünyayla öteki dünya arasında bir bağlantıyı simgeler ve bereketin sembolüdür (Üçer, XIII). Mezar taşlarındaki hurma, ölen kişinin “hacı” olduğuna işaret edebilir; çünkü hurma, ibadet ve hac ile özdeşleşmiştir (Hatip, 20). Servi ağacı ise Türk mezarlıklarında en sık rastlanan ağaçlardan biridir ve Türkçe şiirlerde de sıkça konu edilmiştir. Buna güzel

Символи върху женските надгробия

Женските надгробни паметници, изработени след XVIII век, такива ка-квито са и предмет на нашето изследване са силно повлияни от западноевропейската естетика. Те съществено променят визията на старата османска декорация. Горната част на паметника изглежда като хотоз (дамска шапка) или коса от листа а ликът, обикновено е изпълнен с цветя. Бижутата, които жената е използвала, докато била жива, също били декорирани на плочата й като огърлица от цветя. Погледнати отдалеч, надгробните плочи, които приличат на жена, изваяна в цветя, се считат за върха на символизма в османското изкуство (Миков, 96).

Декорацията върху двете каменни плочи (на главата и краката) са предимно растителни изображения, като дърво на живота, финиковата палма, кипарисът и лозницата; от цветята, най-често срещани са розата и лалето; от плодовете нарове, круши, ябълки, грозде и дини. Съществуват и декорации с предмети и геометрични фигури като: панделки, вази, ибрик, тесбих и др. (Hatip, 17-24).

Символът на “дървото на живота” се среща в множество култури. То е навлязло и в турската култура и е едно от най-често срещаните. Вярва се, че има връзка между този свят и отвъдното; то е символ на изобилие (Üçer, XIII). Финиковата палма върху надгробните плочи означава, че починалия може да бъде “хаджия”. Тъй като първото нещо, което се сеща, ко-гато става въпрос за фурми, е поклонничеството и поклонниците (Hatip, 20). А кипарисовото дърво, е едно от най-срещаните дървета в самите тур-

bir örnek şair N. Fazıl Kısakürek’in Canım İstanbul adlı şiirinde serviyi “öteki dünyaya açılan bir perde” olarak tanımlamasıdır:

Tarihin gözleri var, surlarda delik delik;

Servi, endamlı servi, ahirete perdelik.

Mezar taşlarında servi ağacı şu anlamları taşır⁴:

Tevhid: Servi ağacı, Arap alfabesinin ilk harfi ve “Allah” (الله) isminin ilk harfi olan elif (ا) harfine benzediği için Allah’ın birliğini sembolize eder.

Ölümsüzlük: Servi, dayanıklı ve uzun ömürlü bir ağaç olup, her mevsim yeşil kalır. İslam inancında ruh, bedenin ötesinde ebedi ve ölümsüzdür.

Adalet: İnce ve düz bir ağaç olan servi, dalları yanlara sarkmaz, bu da doğruluktan sapmamayı simgeler.

Bu sembollerin anlamlarının ötesinde, servi ağacının 19. yüzyılda Osmanlı İmparatorluğu’ndaki kullanımı ve önemi çeşitli arşiv belgeleriyle de aydınlatılmaktadır. Örneğin:

Tıbbi kullanım: 1893 tarihli bir belge, servi reçinesinin antimikrobi-yal özellikleri nedeniyle koleraya karşı dezenfektan olarak kullanıldığını belirtir.

Ağacın korunması: Başka bir belgede, Rumelihisarı Camii imamının, diğer bazı suçları ile servi ağacını kestiği için de sürgüne gönderildiği ve bu durumun ağacın önemini ve özel statüsünü gösterdiği anlatılmaktadır.

ски гробища. Дотолкова, че то дори става обект в турски поеми. Като пример може да се посочи стихотворението на известния турски поет Неджиб Фазъл Късакюрек “Джанъм Истанбул” [в превод “Истанбул, душата ми”], където поетът описва кипариса като “перде към отвъдния свят”.

Историята в стените на Истанбул крие тайни,

О, кипарисе - перде към отвъдните дни омайни.

Но като символ в надгробните плочи, той носи следните значения⁴:

Единобожие: понеже кипарисът прилича на първата буква в арабския език - елиф (1), която в същото време е първата буква на името “Аллах” (А), символизира Неговото “единство”.

Безсмъртие: кипарисът е издръжливо и дълголетно дърво. Всеизвестно е че това дърво остава винаги зелено през лято и зима. Според ислямската вяра същността на човека е не тялото, а душата и тя е вечна и безсмъртна.

Правда: стройно и право дърво, клоните му не се отклоняват в страни.

Разбира се, това не са единствените причини. Интересно е да разберем и за наличието на архивни документи, осветляващи различни аспекти от употребата и важността на кипарисовото дърво в Османската империя през XIX в.

Медицинска употреба: архивен документ от 1893 г. отбелязва, че кипарисовата смола е използвана като дезинфектант срещу холера, благодарение на нейните антимикробни свойства.

4 https://muratdursuntosun.wordpress. com/2016/05/31/servi-selvi-agacinin-hikayesi/

Kültürel ve dinî önemi: Üçüncü bir belge ise Kasımpaşa mezarlığında bir servi ağacının düşmesi üzerine Vakıflar İdaresi’nin, bitkiye olan saygıyı vurgulayarak ağacı koruma altına alma taahhüdünden bahseder.

Gül ve lale, Türk edebiyatı ve kültüründe özel bir yere sahiptir. Tarihi rivayetlere göre, gül Peygamber Efendimizin en sevdiği koku olarak bilinir. Onun terinin bile gül koktuğu söylenir ve bu yüzden gül, ona duyulan güçlü sevgi ve bağlılığı simgeler. Genelde gül, aşkın, şefkatin ve sevginin sembolü olarak kabul edilir (Koca, 170).

12. yüzyıldan beri yaygın olarak kullanılan lâle ise Allah‘ın birliğini sembolize eder. Müslümanların eb-ced hesabına göre, “Allah” ismindeki harflerle “lâle” kelimesindeki harflerin sayısal değerleri eşittir (her ikisi de 66’dır), bu nedenle lâle bu anlamıyla benimsenmiştir.

Kur‘an-ı Kerim‘de cennet tasvirlerinde yer alan meyvelerin birçoğu, mezar taşlarına ustalıkla işlenmiştir. Bir Müslüman için dünya hayatının “meyvesi” cennettir; bu nedenle meyveler, cennetin sembolü olarak Yüce Allah’a dönüşü ifade eder (Sevim, 91-92).

Mezar taşlarında sıkça kullanılan diğer bir sembol de „kandil“dir. Farklı şekillerde karşımıza çıkan kandil motifi, mezar taşlarına işlenerek, merhumun kabrinin Yaratıcı tarafından nurlandırılması dileğini simgeler (Koyuncu, 2011).

Защита на дървото: втори документ разкрива, че имамът на джамията Румели-хисар е изпратен в изгнание след отсичане на кипарис, - заедно с други привинения - подчертавайки важността и специалния статус на това дърво.

Културно и религиозно значение: в третия документ се споменава, че ко-гато един кипарис пада в гробището Касъмпаша, Дирекцията на вакъфите се ангажират с неговата защита, подчертавайки уважение към растението.

„Розата и лалето имат особено важно значение в турската литература и култура. Според историческите сведения розата е била любимия аромат на пророка Хз. Мухаммед (с.а.с.), даже потта му ухаела на роза. Поради това тя символизира силната обич към него. В общи линии, розата се счита за символ на любов, нежност и обич (Koca, 170).

Лалето, което е широко използвано от XII век насам, символизира единството на Аллах. Така е възприето поради равенството в числовите стойности на буквите в името на Аллах и буквите в думата лале, според мюсюлманската хронограма (ебджед).

Много от гореспоменатите плодове, описани в райските изображения на Свещения Коран са умело декорирани върху надгробните плочи. За мюсюлманина “плодът” на земния живот е раят. По тази причина плодовете изразяват завръщането при Всевишния като символ (Sevim, 91-92).

Друг често срещан символ е «кан-дило»то в много разнородна форма. С декорирането му върху надгробните плочи, се пожелава гробът на починалия да бъде осветен от създателя (Koyuncu, 2011).

Hayat Ağacı, Sivas Gök Medrese

*

Дърво на живота, гр. Сивас Гьок медресе

Fotoğraf / Снимка № 13 (Filiz Bengi)

Servi Ağacı ve Üzüm

Servi ağacının ucundaki bu eğimin Rahman Sûresi’nin altıncı ayet-i kerimesinden esinlenildiği rivayet edilir: “Yıldızlar ve ağaçlar O’na boyun eğerler.”

*

Кипарисово дърво и лозе

Коментарът относно наклона на върха на кипариса е, че той е вдъхновен от шестия айет на сура Рахман, който гласи: “И звездите, и растенията (дърветата и храстите) се прекланят на Него.”

Fotoğraf / Снимка № 14 (Nidayi Sevim)

Kandil Motifli Mezar Taşı

Kandil motifi İslam sanatında, özellikle mezar taşlarında ve camilerin mihraplarında en çok tercih edilen süslemelerden biridir. Bu sembolün,

“Allah göklerin ve yerin nurudur...” ayetinden esinlenildiğine inanılmaktadır.

(Nûr Sûresi, 35)

Кандило върху надгробна плоча

Кандилото също е от най-предпочитаните орнаменти в ислямското изкуство, особено върху надгробните плочи и михрабите на джамиите. Смята се, че символът е вдъхновен от 35-ия айет на сура Нур (Светлината). Част от айета гласи:

„Аллах

е светлината на небето и земята...”

Fotoğraf / Снимка № 15

(Gülcü, 259)

Su Olukları / Корита за вода

Fotoğraf / Снимка № 16 (Gülcü, 58)

Öldükten sonra da iyilik yapma ve hayırlı işlerde bulunma arzusu mezar taşlarına da yansımıştır. Kuşların ve diğer canlıların toplanan yağmur sularını içebilmeleri için, su olukları yapılması bunun güzel bir örneğidir.	Желанието да се прави добро и да се вършат добри дела след смъртта също е отразено на надгробните плочи. Добър пример за това е изграждането на корита за вода, за да могат птиците и другите живи същества да пият събраната дъждовна вода.
Mezar Taşındaki Metnin Yapısı	Структура на надгробния надпис
1. Serlevha / Giriş cümlesi	1. Уводно изречение
Bu, aşağıda gelecek metnin bir tür başlığıdır. Giriş cümlesinin içeriği, sonsuz ve her şeyi yaratan Allah‘a hamd ve duadır.⁵ Batı kültürünün Türk toplumu üzerindeki etkisine kadar en çok tercih edilen giriş cümleleri “Hü-	Това е един вид заглавие на предстоящия текст. Съдържанието на уводното изречение представлява възхвала и просба към Вечния и Всет-ворящия Аллах.⁶ До преди влиянието на западната култура върху турското
	6 Докато в турската литература традиционно се употребява термина “серлевха” (заглавие), Laqueur определя това изречение като молба, просба и го свързва със споменаването на името на Аллах (бесмеле) в писмената кореспонденция, на която съкратеният вариант е “Хуве” – Той. Виж. Laqueur, стр. 81-83.
5 Türk literatüründe geleneksel olarak “serlevha” terimi kullanılırken, Laqueur bu cümleyi bir “yakarış” cümlesi olarak tanımlar ve günlük yazışmalarda Allah‘ın adının (besmele) anılmasıyla ilişkilendirir, ki bunun kısaltılmış versiyonu “Hüve”dir. Bak. Laqueur, s. 81-83.

ve’l-Bâkî”, “Hüve’l-Hayyül-Bâkî” ve “Hüve’l-Hallâkul-Bâkî” idi. 19. yüzyıldan itibaren “Âh mine’l-mevt” (Âh, acı ölüm) ve “Âh mine’l-firâk” (Âh, acı ayrılık) gibi cümleler kullanılmaya başlandı. Giriş sözcüklerinin seçimindeki değişim, toplumun bir kesiminin geleneksel ruhsal değişimine de işaret etmektedir. Keder ve sevdiklerinden ayrılmayı ifade eder.

2. Şiir

Mezar taşlarının çoğunda, ziyaretçilere dünya hayatının geçiciliğini hatırlatmak ve onlardan ders almak amacıyla yazılmış beyitler bulunur. Türk mezarlıklarında en sık rastlanan şiirsel cümle şudur:

“Ziyaretten murad duadır, bugün bana ise yarın sanadır!”

3. Kimlik bilgileri

Bu bölümde ölen kişinin kimliği, hangi aileye mensup olduğu, sahip olduğu unvanlar, ölüm nedeni; kadın ise kocası veya babası belirtilir.

4. Dua

Ebedi ahiret alemine göç eden kişinin yaşayanlardan isteyeceği tek şey, ruhunun huzura ermesi için bir duadır. Bu bölüm “el-Fâtiha” ifadesiyle sona erer. Fâtiha, Kur‘an-ı Kerim‘in ilk sûresidir ve kutsal kitabımızın özeti ve özü olarak kabul edilir. Müslümanların âdeti, bir mezarlığı ziyaret ederken veya oradan geçerken bu duayı okumaktır.

общество най-предпочитани уводни думи са „Хувел-баки”, “Хувел-хай-ул-баки” и “Hувел-халлякул-баки”. От XIX век започват да се използват изречения като “Ах минел-мевт” (О, горчива смърт) и “Ах минел-фирак” (О, горчива раздяла). Промяната в избора на уводните думи показва и традиционното духовно изменение на част от обществото. Те изразяват скръбта и раздялата от любимите.

2. Поема

В повечето надгробни плочи се срещат двустишия или четиристи-шия целящи да напомнят на посетителите преходния земен живот и да вземат поука от тях. Най-често срещаното поетично изречение в турските гробища е

„Целта на посещението е молитва, днес е за мен утре ще е за теб!”

3. Самоличност

В този раздел се посочват данните за самоличността на починалия, към коя фамилия принадлежи, титлите, които е носил, причината за смъртта и ако е жена, споменава се съпругът или баща й.

4. Молитва

Единственото нещо, което преселилият се във вечния свят покойник би искал от живите е молитва за успокоение на душата му. Разделът завършва с израза “ел-Фатиха”. Фатиха е първия раздел от Свещения Коран, който се счита за резюме и сърцевина на свещената книга. Традицията на мюсюлманите при посещение или преминаване покрай гробище е да прочетат именно тази молитва.

5. Tarih

Metnin sonunda ölüm tarihi yer alır. Çoğu durumda sadece yıl yazılır ancak bazen gün ve ay da belirtilir. Tarih, dinî takvim olan “Hicri” takvimine göredir. Ölüm tarihi rakamla olabileceği gibi ebced hesabıyla da verilebilir. Bu yöntem daha çok metinleri şairler tarafından yazılmış önemli şahsiyetlerin kitabelerinde kullanılır.

6. İmza

Ünlü hattatların yazdıkları metinlerin sonuna kendi imzalarını (ketebe) attıklarına nadir de olsa rastlanır.

5. Дата

В края на надписа се изписва датата на смъртта. В повечето случаи се изписва само годината но понякога се уточняват денят и месецът. Датата е по мюсюлманския календар “Хиджри”. Освен с цифри датата на смъртта може бъде дадена и в хро-нограма. Този метод е употребяван най-вече в надписите на важни фигури, чиито текстове са написани от поети.

6. Подпис

Макар и много рядко да се среща известни калиграфи поставят собствените си подписи (кетебе) в края на написаните от тях текстове.

Fotoğraf / Снимка № 17 (Berk, 24) Erkek ve kadın mezar taşında metin yapısı Примерна структура на мъжка и женска надгробна плоча

Çizim: Mehmet Emin Yılmaz

Fotoğraf / Снимка № 18

Pazvantoğlu Camii Haziresi

Надгробни паметници в двора на джамия “Пазвантоглу”

Pazvantoğlu Camii Avlusunda Bulunan Mezar Taşları

Bulgaristan topraklarındaki Osmanlı mirasının akıbeti çok sayıda araştırmaya konu olmuştur⁷. Ancak serhat şehri Vidin, bu konuda daha kapsamlı bir çalışmayı hak etmektedir. Vidin Müzesi müdürü Vasil Ata-nasov (1876-1943) ve Vidin müftüsü Hafız Sabit Efendi’nin gayretleri sayesinde, camilere, çeşmelere ait kitabelerle bazı anıtsal mezar taşları örnekleri günümüze kadar korunmuştur (Boyacieva, 102). Ne yazık ki, bunların çok büyük bir kısmı tahrip edilerek kaldırım taşı ya da bina yapımında sı-radan taşlar olarak kullanılmıştır (Mi-jatev, 68-72).

Bu mezar taşları uzun süredir Vidin müzelerinin depolarında terk edilmiş durumdaydı. 2020 yılında, Vidin müf-tüsü Necati Ali Bey’in talebi ve Bele-diye başkanı Dr. Tsvetan Tsenkov’un onayı ve yardımıyla caminin avlusuna getirilip sergilendiler ve şimdi turistler tarafından ziyaret ediliyorlar. Toplam 28 adettir ve dört sıra halinde düzenlenmiştir. Son mezar taşı ve kitabeler 31 Temmuz 2024 tarihinde depodan cami avlusuna taşınmıştır.

Надгробни паметници намиращи се в двора на джамията “Па-звантоглу”

Съдбата на османското наследство по българските земи е било обект на множество изследвания.⁷Но пограничният гр. Видин заслужава по обстойно и всеобхватно изследване на въпроса. Благодарение на усилията на музейния директор Васил Атанасов (1876-1943) и мюфтията Хафъз Сабит някои образци на епиграфски паметници отнасящи се до джамии, чешми и монументални надгробни плочи са съхранени до наши дни (Бояджиева, 102). За съжаление много голяма част от тях са унищожени и използвани като обикновени камъни за изграждане на калдъръми или сгради (Миятев, 68-72).

Тези надгробни паметници дълго време са изоставени в складовете на видинските музеи. През 2020 г. по молба на Районния мюфтия Неджати Али и с одобрението и съдействието на кмета на общ. Видин д-р Цветан Ценков са пренесени и изложени в двора на джамията и вече се посещават от туристи. Те са общо 28 на брой и са подредени в четири реда. Последните епиграф-ски паметници са преместени от складовете в двора на джамията на 31 Юли 2024 г.

7 Bak. / Виж. Лори, Бернар (2002). Съдбата на османското наследство: българската градска култура 1878-1900, София: Amici-tia; Koyuncu, Aşkın (2006). “Bulgaristan’da Osmanlı Maddi Kültür Mirasının Tasfiyesi” OTAM, sy. 20, Güz 2006; Съдбата на мюсюлманските общности на Балканите: Мюсюлманската култура по българските земи I-VII, София: IMIR, 2001; İbrahimgil, M. Zeki ve Hamza Keleş (2016). Bulgaristan’da Osmanlı Dönemi Vakıf Eserleri Envanteri, Ankara: DİB Yay.

Birinci Sırada Yedi Mezar Taşı Bulunmaktadır

Първи ред - съдържа седем надгробни паметници

№ 1 İvranyalı Serdengeçti Mehmed Ağa (ö. 1778/1779)

Серденгечти Мехмед ага от Враня (поч. 1778/1779 г.)

Transkripsiyon / Транскрипция

1. Lâ ilâhe illâllah Muhammedün rasûlüllah
2. İrtehale min dâri’l-fenâ ilâ dâ-ri’l-bekâ
3. El-merhûm ve’l-mağfûr el-muhtâc ilâ rahmeti
4. Rabbihi’l-gafûr İvranevî Mehmed Ağa
5. İbnü’l-Hâc İbrahim rûhiyçün El-Fâtiha. Bölük 13. Sene 1192 [1778/1779]

Başlık, serdengeçti.

Kitabenin üzerindeki sembol “istiridye” olarak adlandırılır: Anadolu‘da Selçuklular zamanından kalma ortaçağ kurganları sekizgen veya çokgen bir formda oluşturulmuş, kubbeye geçiş istiridye kabuğu şeklinde oyulmuş pandantiflerle sağlanmıştır.

İslam kozmogonisinde kubbe se-mavatın, evrenin, ilâhî gücün, evrenin yaratıcısı olarak tanrının sembolü şeklinde tanımlanmaktadır. Dolayısıyla Türk sanatında türbelerde kubbeye geçişi sağlayan istiridye kabuğu şeklinde oyulmuş pandantivlerin kavramsallaştırılması, bu mezara gömülen kişinin Allah‘a yakınlaşma niyeti ve dolayısıyla cennette yaşama umudunu ifade etmesiyle ilişkilidir. Antik çağlardan bu yana, bir süsleme unsuru olarak istiridyenin, yeniden doğuş ve ikinci hayat gibi neredeyse aynı sembolik anlamları taşıyan farklı coğrafi ve kültürel bağlamlarda ortaya çıktığı bilinmektedir. Bu unsur Ortaçağ‘da Anadolu Türk mimarisinde, özellikle de İslami bir karakter kazandığı türbelerde yaygındır (Çakmakoğlu, 111-124).

Превод⁸

Няма друг бог освен Аллах, Му-хаммед е Неговия пратеник!

Покойния и опростен, нуждаещ се от милостта на прощаващия Господар, Мехмед ага син на Хаджи Ибра-хим от Враня (Сърбия) се премести от временното към вечното си обиталище. За душата му прочети Фатиха! От рота 13. 1192 г. [1778/1779 г.]

Вид на шапката, серденгечти.

Символът над надписа се нарича “мидена черупка”: Средновековните тюрбета в Анадола от времето на Селджуците са създадени в осмоъгълна или многоъгълна форма, къде-то преходът към купола е осигурен с пандантиви, издълбани във формата на мидена черупка.

В ислямската козмогония куполът е определен като символ на небесата, на вселената, на божествената сила, на създателя на вселената като символ на Бога. Оттук идейната концепция на пандантивите, издълбани в формата на мидена черупка, които осигуряват прехода към купола в тюрбетата в турското изкуство, е свързано с намерението на погребания в този гроб да се сближи с Аллах и с това да се изрази надеждата за живот в рая. От древни времена е известно, че черупката на мида като декоративен елемент се среща в различни географски и културни контексти, които носят почти еднакви символични значения като възраждане и втори живот. Този елемент е широко разпространен в анадолската турска архитектура през Средновековието, особено в гробниците, където е придобил ислямски характер (Çakmakoğlu, 111-124).

8 Преводът тук, както и навсякъде в книгата, където не е отбелязано друго, е на автора.

№ 2 Dergâh-ı Âlî Kapucu Başısı Mustafa Ağa (ö. 1791)

Началник на сарайската охраната Мустафа ага (поч. 1791 г.)

Transkripsiyon / Транскрипция

Hüve’l-Hayyü’l-Bâkî

1. Dergâh-ı âlî kapucu başılarından
2. Sâbıkâ Çavuşbaşı ve sipahiler
3. ve Kethüdâ-yı bâb-ı vüzerâ-yı âzam
4. Merhûm ve mağfûr el-muhtâc
5. ilâ rahmeti rabbihi’l-gafûr
6. Mustafa Ağa rûhuna

El-Fâtiha.

Sene 1205 fî 3 Zilhicce [3 Ağustos 1791]

Başlık: kâtibi.

Свободен превод

Той [Аллах] е Вечноживия, Вечния!

Прочети Фатиха за душата на покойния и опростен, нуждаещ се от милостта на Прощаващия Господар - Мустафа Aга - бивш чавуш баши на спахии и кетхюда (помощник) на великите везири, по настоящем един от капуджу башиите (началник охраната) на султанския дворец.

3 Зилхидже 1205 г. [3 август 1791 г. ]

Вид на шапката: кятиби.

№ 3 İbrahim Ağa (ö. 1813)

Ибрахим ага (поч. 1813 г.)

Transkripsiyon / Транскрипция

1. [Fenâdan] el çekip gitti iderken aşkile seyr
2. Sefer kıldı bekā mülküne genç yaşda o nev-civân
3. Tutup şehr-i sıyâmı ıyde kalmıştı iki üç gün
4. Didiler sana bayram! Cennet içre manzar-ı vildân
5. Çün erdi bu sadâ gûşüne teslim eyledi rûhu
6. [Hemân-dem] hûri-i gılmâna eriştirdi anı Ridvân
7. […] edip cennette bayram
8. […] İbrahim Ağa aleyhi rahmeti’r-rahmân El-Fâtiha.

Sene 1228 [1813]

Başlık: serdengeçti.

Превод

1. Момъкът напусна временния свят докато странстваше с любов;
2. На млада възраст отпътува той към вечното царство.
3. Беше постил през месеца на постите и бяха останали само два-три дни до празника Байрам.
4. Казаха: Честито, празник е за теб! Наслади се в Рая на младите служители.
5. Когато чу този призив той предаде душата си и веднага ангелът Ридван го докара сред девици и младежи. [...] празник в Рая.
6. Милост от Всемилостивия за [...]
7....-ов Ибрахим Aга . За душата му прочети Фатиха!

1228 г. [1813 г.]

№ 4 Rusçuklu Kaptan Arapzâde Abdi Alemdar (ö. 1811/1812)

Капитан Арабзаде Абди Алемдар Русчуклията (поч. 1811/1812 г.)

Transkripsiyon / Транскрипция

Hüve’l-Hayyü’l-Bâkî

1. Beni kıl mağfiret ey Rabb-i Yezdân
2. Bihakkı arş-ı âzam nûr-i Kur’an
3. Gelip kabrim ziyaret eyleyen ihvân
4. İdeler rûhuma bir Fâtiha ihsân
5. Urusçuklu Reis Arab-zâde
6. Merhûm ve mağfûr Abdi
7. Alemdar rûhiyçün el-Fâtiha.

Sene 1226 [1811/1812]

Başlık: serdengeçti.

Превод

1. Той [Аллах] е Вечноживия Вечния!
2. О Господарю на всички добрини!
3. В името на великия трон и светлия Коран прости моите грехове.
4. Братя и сестри, които идват да посетят гроба ми
5. нека ме удостоят с молитвата Фатиха.
6. Покойния и опростен русчуклия
7. капитан на кораб Арабзаде Абди Алемдар
8. За душата му прочети Фатиха!

1226 г. [1811/1812 г.]

№ 5 İsimsiz bir Ağa mezar taşı Надгробен паметник на ага, без име

Transkripsiyon / Транскрипция

Hüve’l-Hallâku’l-Bâkî

1. Saf-şiken kal’a-güşa gayret-keş-i din-i mübîn
2. Kahraman, fer-i merdüm rüstem-i neberd-i rûzigâr
3. Olıcak kırk bin kula ağa müsah-har eyledi
4. Mora mülkin himmeti ile bi-avn-i Girdikâr
5. Müstakil ol nusrete bâ-feyz-i Hak oldu sebeb
6. Âlemi itdi duacı kendüye bî ih-tiyâr
7. İtmeyüp darbuna (?) tâkat hamle-i evvelde hayf
8. Pehlevânımızın elinde oldu cismi hâk-sâr
9. Hak Teâlâ seyyiâtın afv idüb gufrânına
10. Mazhar itsün rûhunu ânın bi-hakk-ı çehâr yâr
11. Gûş idenler fevtini nâçar târîhin didi

[…]

Başlık, paşalı kavuk.

Prof. Sadi S. Kucur’un, “Bu başlığın belirli bir mesleği icra eden bir gruba ait olmadığı ve 18. yüzyılın başlarında kullanıldığı bilinmektedir. Metne göre, Osmanlı İmparatorluğu tarafından Mora’nın ikinci fethine (1715) katılan bir Ağa olduğu anlaşılıyor.” yorumu için teşekkür ederim.

Превод

1. Той [Аллах] е Всетворящия Вечния!
2. Честно казано, той беше доблестен, завоевател на замъци, усърден човек, който пробиваше вражеските редици. Той бе брилянтен герой, Рустам във войните на века,
3. Kомандир на четиридесет хиляди войници.
4. С подкрепата на цялото владение и помощта на Аллах,
5. Сам той доведе до победата в Пелопонес с просветлението на Истинния.
6. Всички хора по света спонтанно се молиха за него.
7. За съжаление той не успя да обезсили първия удар, който получи.
8. Борец!.. Поради смъртта тялото му се превърна в прах и пръст.
9. Нека Всемогъщият Аллах прости греховете му
10. и да прости душата му в името на четиримата халифи.
11. Тези, които получиха новината, отчаяно казаха датата на смъттта му...

[...]

Вид на шапката: пашалъ кавук.

Благодаря на проф. Сади С.

Куджур относно коментарът му за тази твърде сложна плоча: “Известно е, че тази шапка не принадлежи към група упражняващи определена професия, използван е в началото на XVIII век. Според текста изглежда че той е ага, участвал във второто завладяване на Пелопонес (1715) от Османската империя.”

№ 6 Belgrad Muhaciri Esma Çelebi Hanım ( ö. 10 Mayıs 1869)

Есма Челеби Ханъм – белградска преселничка (поч. 10 май 1869 г.)

Transkripsiyon / Транскрипция

Hüve’l-Hallâku’l-Bâkî

1. Bu cihân bağına geldim bir mürüvvet görmedim
2. Derdime derman aradım bir ilâcın bulmadım
3. Gelse Lokman neylesün dolmuş ecel peymânesi
4. Âkıbet nûş eyler ol câm-ı ecelden şerbeti
5. Nâgehân geldi ecel aldı yolumu dimedim
6. Ber-murâd olup şu cihânda gençliğime doymadım
7. Terk edip anam atam ikisi ağlaşarak
8. Bağı cennetten gül-i ahmer oldu şemim
9. Hem inayet eyleyip Rahmân gaf-fâru’z-zünûb
10. Fâtiha ihsân eden ihvâna çün oldur Rahîm
11. Belgrad muhacirlerinden Hüseyin Ağa’nın kerimesi
12. Esmâ Çelebi Hanım ruhuna el-Fâtihа.

Sene 1286, 28 Muharrem

[10 Mayıs 1869]

Başlık: çiçek ve yaprak demeti.

Свободен превод

Той [Аллах] е Всетворящия Вечния!

Дойдох в света, тъмна страна, където доброто е рядко зримо,

Търсех лек, но в тази тъга, избавлението беше неразримо.

И Лукман да дойде как ще отложи смъртта след този миг,

Чашата на смъртния шербет непременно ще бъде изпит!

Не рекох: Внезапно дойде, пътят ми смъртта изряза.

Мечтата ми остана, младостта пропадна, без гласа.

Тръгнах си, оставих майка и баща, сълзи в техния поглед.

От райската градина долетя мирисът на алена роза, чист и благ.

С благодатта на Всемогъщия, който греховете Опрощава. Братята и сестрите с молитви Фатиха се обръщат, за да бъдат помилвани, тъй като Той е Милостивия. Прочети и ти Фатиха за душата на Есма Челеби Ханъм - дъщеря на белградския преселник Хюсеин Aга.

28 Мухаррем 1286

[10 май 1869 г.]

Вид на женската шапка, цветя с листа.

№ 7 Muhammed Ağa (ö. 1822)

Мухаммед ага (поч. 1822 г.)

Transkripsiyon / Транскрипция

[…]

[Hem]anda terk eyledi baş cânın eyvallah [Muhabbet] lâzım ehl-i beyte kalb-i âdemde İlâhî kabrini envâr-ı rahmetle eyleyip tenvîr Nice hûri gılmânla safâyâb ola cennette N’ola lafzâ dedim târih bin iki yüz otuz sekiz Gidüb Firdevse Muhammed Ağa aşrı Muharremde El-Fatiha.

Fi Sene 1238 Muharrem [27 Eylül 1822]

Превод

[…]

На същия момент изоставяйки глава и душа каза евала.

В сърцето на човек трябва да има обич към семейството на пророка [Мухаммед].

О Господарю, озари с милостиви лъчи гроба му, С девици и младежи да се весели в рая.

С думи казах датата хиляда двеста тридесет и осем, Отиде си Мухаммед Aга в рая Фирдевс на 10-ти мухаррем [За душата му прочети] Фатиха!

Мухаррем 1238 г. [27 септември 1822 г. ]

İkinci Sırada Dokuz Mezar Taşı Bulunmaktadır Втори ред – съдържа девет надгробни паметници

№ 8 Müderris ve Vidin Naibi Seyyid Hasan Tahsin Efendi’nin Hanımı Refia Esrar Hanım (ö. 1868)

Рефиа Есрар Ханъм (поч. 1868 г.) –

съпруга на мюдеррис и Видински наиб Сейид Хасан Тахсин Ефенди

Transkripsiyon / Транскрипция

Hüve’l-Hallâku’l-Bâkî

1. Diriğa zevce-i mahdûresi Tahsin Molla’nın
2. Refia Hanım ol pâkize-dil gençlik kıvamında
3. Şehâdet rütbesin ihrâz edüp yüz tuttu Mevlâya
4. Bıraktı halkı nâlan, yaptı yer cennet makamında
5. Çıkardım dâne-i eşk-i sipenci bende didemden
6. Tamam bin iki yüz seksen dört şehr-i sıyâmında
7. Müderrisînden hâlâ Vidin nâibi Karaferyeli es-Seyyid
8. Hasan Tahsin efendinin zevce-i muhteremeleri
9. Refia Esrar Hanım ibnetü’l-Hâc Mestan Ağa’nın
10. Rûhuna Fâtiha.

Fi Sene 1284, 16 Ramazan

[11 Ocak 1868]

Başlık: vazo içinde çiçekler. Mezar taşının alt tarafı, aslının bir lahit şeklinde olduğunu göstermektedir.

Превод

Той [Аллах] е Всетворящия Вечния!

Жалко! Чистосърдечната, млада и скрита от чуждите погледи съпруга на Тахсин Молла - Рефиа Ханъм, обръщайки лице към бога постигна ранга на мъчениците.

Изостави хората в стенания, направи за себе си райски кът.

И аз пролях няколко сълзи.

Точно през хиляда двеста и осемдесет и четвърта в месеца на постите.

Прочети молитва Фатиха за душата на уважаемата Рефиа Есрар

Ханъм - съпруга на мюдеррис и Видински наиб (зам. кадия) Сейид Хасан Тахсин Ефенди от Верия (дн. град в Гърция) и дъщеря на Хаджи Местан Aга.

16 Рамазан 1284 г.

[11 януари 1868 г.]

Вид на женската шапка: цветя във ваза. От долната страна на надгробния паметник става ясно че първоначално той бил във вид на саркофаг.

№ 9 Kadın Ayak Şahidesi

Başlık: Gelin duvağı.

Mezar taşının gövdesinde hurma ağacı ve altında laleler yer almaktadır. Mezar taşlarında görülen duvak, evliliğinin tadını çıkaramadan çok genç yaşta ölen genç bir kadını temsil etmektedir. Levhanın alt kısmındaki genişlik, mezarın aslında lahit şeklinde olduğunu göstermektedir.

Надгробна плоча слагана при краката (аяк шахидеси)

Вид на женската шапка: булчински воал.

Тялото на плочата съдържа и палмово дърво с фурми и отдолу с лалета от двете страни. Воалът, който се вижда върху надгробните плочи, олицетворява млада жена, умряла на много ранна възраст, без да се наслади на брака си. Разширението в долната част на плочата показва че гробът е бил във форма на саркофаг.

Fotoğraf / Снимка № 19

1975 yılında yıkılan Mustafa Paşa Camisi / Джамията “Мустафа паша” съборена през 1975 г.

Fotoğraf / Снимка № 20

Mustafa Paşa Camii haziresi 1935’li yıllar/ Гробовете в двора на джамията Мустафа паша през 1935 г.

№ 10 Dervişe Hanım (ö. 1818/1819)

Дервише ханъм (поч. 1818/1819 г.)

Transkripsiyon / Транскрипция

Hüve’l-Hallâku’l-Bâkî

1. Kimseye bâkî değildir bu cihânın sıhhati
2. Âkıbet nûş eyler ol câm-ı ecelden şerbeti
3. Bu Mesâlih-zâde Mehmed nâm ağanın bu kızı
4. Mâh-peyker kaddi tûbâ burc-ı hüsnün yıldızı
5. Almadan kâmın cihandan gitti ukbâ dârına
6. Nâgehân toprak saçıldı zülf-ü anber yarına
7. Hâk ile oldu beraber böyle bir nâzik fidan
8. Hüzn ile eylesin çeşm-i pederden kan revân
9. Ağlasun zevci Mehemmed nâm ağa efgân ile
10. Sînesin taşlarla döğsün âh idüp giryân ile
11. Âşinâsı, akrabası cümle âlem ağladı
12. Ateş-i derd-i firâkı çok ciğerler dağladı
13. Çıktı bir hâtif dedi kim vâsıl oldu rahmete
14. Hû dedi Dervişe Hanım uçtu mülk-i cennete

Rûhuna Fâtiha fî sene 1234

[1818/1819]

Başlık: meyve tabağı ve yapraklar.

Превод

Той [Аллах] е Всетворящия Вечния!

1. Здравето на вселената не е вечно за никого.
2. В края на краищата всеки ще вкуси питието на смъртта.
3. Дъщерята на Месалихзаде Мехмед Aга, сияйната лунно-ли-ка,
4. висока като райското дърво Туба и звезда на замъка на красотата,
5. без да се наслади на живота, си отиде към вечния дом.
6. Изведнъж се подхвърли пръст върху благоуханната коса на любимата,
7. нежната фиданка се смеси със земята.
8. Баща й да рони сълзи с тъга,
9. съпругат й когото наричат Мехмед Ага да плаче ридаейки.
10. С камъни да удря по гърдите си плачейки сърцераздирателно.
11. Разплакаха се всички, познати и роднини - цяла вселена.
12. Огнената раздяла много сърца опожари.
13. Изведнъж се чу таен глас, рече: Омилостивена е!
14. „Аллах“ изрече Дервише Ханъм -излетя към райските земи.

За душата й прочети Фатиха! 1234 г. [1818/1819 г.]

Вид на женската шапка: фруктиера с плодове и листа.

№ 11 İbrahim Paşa Ибрахим паша

Transkripsiyon / Транскрипция

1. Şîr-i meydân-ı vegâ bi’r-i adüv-fersâ kim
2. Savleti zehre-şikâfında kalb-i âdâ
3. Edhemi mahlas ve şöhretle adı İbrâhîm
4. Mîr-i mîrândan idi dendi anınçün paşa
5. Nâm-ı pâki çü semiyy oldu Halîlüllâh
6. N’aceb olsa mekârimle reîs-i şühedâ
7. Lerze-nâk olmada behram felek darbından
8. Cengini cümle pesend eyledi ehl-i fena

(Geri kalan kısım toprak altında olup çimento dökülmüştür)

Başlık: paşalı kavuk.

Превод

Той [Аллах] е Всетворящия Вечния!

1. Лъвът на бойните полета, който поглъща врага като кладенец
2. Смело нападайки, проникна в сърцето на врага.
3. Въпреки че името му е Ибрахим, той е известен с прозвището Едхем
4. Бе един от бейлербейовете и затова се наричаше паша.
5. Тъй като чистото му име е синоним на Халилуллах,
6. не е изненадващо, той да се смята за водач на мъчениците с тези достойнства
7. Дори звездата Марс трепна от удара на този герой,
8. на когото смъртните се възхищаваха.

(Останалата част е под земята и е циментирана)

Вид на шапката, пашалъ кавук.

№ 12 Haseki Hacı Ebu Bekir Ağa oğlu Ahmed Ağa (ö. 1766/1767)

Ахмед ага (поч. 1766/1767 г.) – син на Хасеки Хаджи Ебу Бекир ага

Transkripsiyon / Транскрипция

Hüve’l-Hayyü’l-Bâkî

1. Bakmayın çeşm-i ibret ile mezarım taşına
2. Bilmez ol hâlim benim tâ gelmeyince başına
3. Merhûm ve mağfur Haseki el-Hâc
4. Ebû Bekir Ağa’nın oğlu Ahmed Ağa
5. Rûhiyçün el-Fâtiha

Sene 1180 [1766/1767]

Başlığın mezar taşı ile herhangi bir uyumu yok, bu nedenle ona ait olmadığını düşünüyoruz. Aldığımız bilgilere göre mezar taşları bahçeye yerleştirilirken yapıştırılmış.

Превод

Той [Аллах] е Вечноживия, Вечния!

1. Не взирай око в камъка ми за съвет,
2. Ще узнаеш в какво съм, когато ти стигне този завет.
3. Покойният и опростен Хасеки ел-Хадж
4. Ахмед ага син на Ебу Бекир ага
5. Прочети Фатиха за душата му!

1180 г. [1766/1767 г.]

Шапката няма никакъв синхрон с тялото на надгробната плоча, затова смятаме че тя не принадлежи на него. Според информацията която получихме тя е залепена при поставянето на надгробия-та в градината.

№ 13 Defterdar

Дефтердар⁹

Transkripsiyon / Транскрипция

Hüve’l-Hayyü’l-Bâkî

1. Ol mübârek ism-i pâkin izzeti
2. Hem rasûlün fahr-i âlem şâh-ı kevneyn hürmeti
3. Eyle kabrim ravza-i cennet yâ ilahe’l-âlemin
4. Gece gündüz eylesin hûri gılmân hizmeti
5. Merhum ve mağfur Defterdar […]

Başlık: katibi.

Превод

Той [Аллах] е Вечноживия Вечния!

1. За достойното ти свято и чисто име,
2. За гордостта на вселената, почтеният господар на двата свята – Пратеникът [Мухаммед, салляллаху алейхи веселлем]
3. О Господарю на вселената! Превърни гроба ми в райска градина.
4. Ден и нощ девици и младежи (хури и гилман) да са в моя услуга.
5. Покойният и опростен Дефтердар (…)

Вид на шапката, кятиби.

№ 14 Binbaşı Bekir Ağa kızı Hatice Hanım (ö. 1795/1796 veya 1804/1805)

Хатидже ханъм (поч. 1795/1796 - 1804/1805 г.) – дъщеря на бинбаши Бекир ага

Transkripsiyon / Транскрипция

Hüve’l-Bâkî

1. Mürg ü dil pervaz idüp gitti kafes-den nâgehân
2. Vâlideynin cânına düşdü firâkı, el-amân
3. Gûşine gelmiş hatifden irci’î savtı heman (?)
4. Derakab iskân idinmiş cennet içre bir mekân
5. Rumeli Ordusu’nun Süvari İkinci Alayı
6. Binbaşı Bekir Ağa’nın kerimesi Hatice Hanım
7. Azm idüp dehr-i fenadan tuttu bekâya rihleti
8. Etme mahrum şefaatinden ey ganî rabbu’l-mennân
9. Hezaran […] itmâmı hem ifnânın
10. Ol melek sima hisalin meskeni olsun cinan

Sene 121... [Son rakam kırılmış. Bu durumda 1210 ile 1219 arasında olmalıdır.]

Başlık, hotoz.

Свободен превод

Той [Аллах] е Вечния!

Душата излетя от клетката си,

Сърцата на родителите й болезнено забиха.

Чу глас от неведомото: «Върни се веднага!»,

И тя се настани на мястото си в рая.

Хатидже ханъм, дъщерята на майор Бекир ага

от втория конен полк на румелийската армия,

тръгна на пътешествие от света на смъртните във вечния свят.

О Боже на милостта, не я лишавай от твоето ходатайство,

Резултатът на ангелското й лице, да бъде обител в райските градини.

121... г. [Последната цифра е счупена. Тогава датата би трябвало да е между 1210-1219 г. т.е. между 1795/1796 - 1804/1805 г.]

Вид на женската шапка, обикновен хотоз.

№ 15 Hallaç Hacı Ahmed Ağa Kızı

Дъщеря на Дръндар Хаджи Ахмед ага

Transkripsiyon / Транскрипция

Hüve’l-Hayyü’l-Bâkî

1. Kimseye bâkî değildir bu cihanın sıhhati
2. Akıbet nûş eyler ol cam-ı ecelden şerbeti
3. Hallaç el-Hac Ahmed nam ağanın bu kızı
4. Mâh-peyker kaddi tuba burc-ı hüsnün yıldızı
5. Almadan kâmın cihandan gitti ukba dârına […]

Başlık: gül goncası ve kolyeli hotoz.

Превод

Той [Аллах] е Вечноживия Вечния!

1. Здравето на Вселената не е вечно за никой,
2. Съдбата на всеки е да изпие шербета от чашата на смъртта.
3. Дъщерята на Дръндар Хаджи Ахмед ага –
4. сияйната лунно-лика, висока като райското дърво Туба и
5. звезда на замъка на красотата...

[…]

Вид на женската шапка, хотоз с розова пъпка и огърлица.

№ 16 Rahva Âyânı Ali Ağa oğlu Hasan (ö. 1822)

Хасан - син на Оряховския аян Али ага (поч. 1822 г.)

Transkripsiyon / Транскрипция

El-Fâtiha

1. Rahva Ayânı Ali Ağa’nın oğlu
2. Hüsn-ü hulku gibidir ismi Ha-san
3. Tâze iken soldu hüsnü gülleri
4. Doymadı dünyâsına ol nev-ci-vân
5. Geldi sem’a çün sadâ-yi irci’î
6. Âzim-i ukbâ olub gitdi hemân
7. Vâlideyni ye’s ü mâtem eyledi
8. Gözlerinden dökdüler yaş yerine kan
9. Otuz yedi senesi ıyd-i kurbân
10. Uçub gitdi eyledi azm-i cinân
11. Rûzban hame ile dendi tarih
12. Güldü gitti eyleyip terk-i cihan

Sene 1237 [10-13] Z[ilhicce] [28

31 Ağustos/Eylül 1822]

Başlık, sarık.

Свободен превод

[Прочети] Фатиха [за душата му].

1. Името на сина на Ряховския аян Али ага,
2. подхожда на красия му нрав -Хасан (Красивия).
3. Свежата му розова красота увях-на,
4. младежът не се наслади на живота.
5. Когато чу призива „Върни се“,
6. безколебание пристъпи към вечния дом.
7. Родителите му скърбяха и тъжаха,
8. проляха не сълзи а кръв от очите си.
9. През тридесет и седмата година на Курбан Байрам,
10. отлетя решително към райските градини.
11. Датата бе казана с двуезична писалка,
12. “Усмихна се и отиде, напусна света!”

месец Зилхидже 1237 г. [Август/

Септември 1822 г.]

Вид на шапката, сарък.

Üçüncü Sırada Dokuz Mezar Taşı Bulunmaktadır Трети ред – съдържа девет надгробни паметници

№ 17 Kadın Ayak Şahidesi

Mezar taşının üzerindeki süsleme geleneksel selvi ağacı motifini içermektedir. Üst kısmının şekli bir kadına ait olduğunu göstermektedir.

Женска надгробна плоча слагана при краката (аяк шахидеси)

Декорацията върху плочата съдържа една от традиционните украшения кипарисово дърво. Формата на горната й част подсказва че принадлежи на жена.

№ 18 Kadın Ayak Şahidesi

Mezar taşı üzerindeki merkezi süsleme hurmalı bir palmiye ağacıdır. Üst kısımda çiçekler, meyve kâsesi ve yapraklar bulunmaktadır.

Женска надгробна плоча слагана при краката (аяк шахидеси)

Централната декорация върху плочата е палмово дърво с фурми. В горната част съществуват цветя, паничка с плодове и листа.

№ 19 Kadın Ayak Şahidesi

Mezar taşı üzerindeki tek süslemenin, kurdeleli gül ağacı olduğu açıkça görülebiliyor ve bunun bir kadına ait olduğu anlaşılıyor.

Женска надгробна плоча слагана при краката (аяк шахидеси)

Върху плочата ясно се вижда единственото украшение от розово дърво от долу с панделка, което ни показва че е на жена.

№ 20 Kadın Ayak Şahidesi

Mezar taşı üzerindeki tek süslemenin hurma ağacı olduğu açıkça görülebiliyor ve bunun bir kadına ait olduğu anlaşılıyor.

Женска надгробна плоча слагана при краката (аяк шахидеси)

Върху плочата има едно единствено украшение на палмово дърво с фурми, което ни подсказва че принадлежи на жена.

№ 21 Erkek Ayak Şahidesi

Üst kısmı üçgen şeklinde olan boş, yazısız ve süslemesiz bir mezar taşı. Bu tür mezar taşları çoğunlukla erkeklere aittir.

Надгробна плоча слагана при краката (аяк шахидеси)

Празна, неизписана и неукрашена плоча, върхът на която е в триъгълна форма. Подобни надгробия принадлежат предимно на мъже.

Fotoğraf / Снимка № 21

Fotoğraf / Снимка № 22

1930’lu yıllarda Pazvantoğlu Camisi bahçesinde duvara yaslı mezar taşları

Надгробни паметници, подпрени на стената в двора на джамията Пазвантоглу през 30-те години на ХХ век

№ 22 Alay Emini Hacı Mehmed Bey kızı Zehra Fatıma Hanım (ö. 1830/1831)

Зехра Фатима ханъм – дъщеря на майора Хаджи Мехмед бей (поч.

1830/1831 г.)

Transkripsiyon / Транскрипция

Hüve’l-Bâkî

1. Nev-civânım uçtu
2. Cennet bâğına göçtü
3. ve firâkı düştü
4. Babasının canına
5. Alay emîni el-Hac Mehmed Bey
6. Kerîmesi Zehrâ Fâtıma Hanım rûhuna

Fatiha. Sene 1246 [1830/1831]

Başlık, hotoz. Mezar taşında metnin üst kısmı çiçeklerle süslenmiş.

Свободен превод

Той [Аллах] е Вечния!

Младата ми дъщеря в небесата отлетя, Бащината душа остави в безкрайна тъга.

Прочети Фатиха за душата на Зехра Фатима на майора Хаджи Мехмед бей – дъщеря.

1246 г. [1830/1831 г.]

Вид на женската шапка, обикновен хотоз. Над надписа плочата е украсена с цветя.

№ 23 Çeyizcibaşı Mehmed Ağa kızı Ümmü Gülsüm (ö. 1833/1834)

Юммю Гюлсюм (поч. 1833/1834 г.) – дъщеря на чеизджи башията Мехмед ага

Transkripsiyon / Транскрипция

Hüve’l-Hallâku’l-Bâkî

1. Çün buyurdu Fahr-i Âlem
2. Hazreti, yokdurur fâni
3. Cihânın râhati, […]
4. içüp câm-ı ecel, valideynine
5. Kaldı ancak hüznü
6. Silistre muhacirininden
7. Cihazcı reisi Mehmed Ağanın
8. Kerimesi merhum[e]
9. Ve mağfur[e] Ümmü Gülsüm [?]
10. Molla ruhiyçün el-Fatiha.

Sene 1249 [1833/1834]

Başlık, hotoz.

Превод

Той е Всетворящия, Вечния!

1. Гордостта на Вселената [Мухаммед с.а.с.] каза,
2. няма утеха във земния свят.
3. Тя изпи шербета на смъртта,
4. но за родителите й остана само тъгата.
5. Прочети Фатиха да душата на покойната
6. Умму Гюлсум Молла, дъщеря на Мехмед ага,
7. Чеизджи башия от силистренските преселници.

1249 г. [1833/1834 г.]

Вид на женската шапка, обикновен хотоз.

№ 24 Bektaşi İbiş Baba (ö. 1832/1833)

Бекташи Ибиш баба (поч. 1832/1833 г.)

Transkripsiyon / Транскрипция

Destûr

1. Bende-i ‘abâkîr-nihâd lâmekân
2. Ya’nî kim İboş Baba ehli dil
3. Sâhib-i vakar yanınca (?) demir
4. Bu makamda […]
5. Âkıbet hemtâya etti hikâyeti
6. Perverdigar ter ve mevlâlı (?)
7. Ver târîh vefâtına anın
8. Dâr-ı Adni eyledi
9. İbiş Baba cay-ı karâr

Sene 1248 [1832/1833]

Metnin içeriği ve açıklaması

Dört dilimli başlıktan ve mezar taşı üzerindeki yazıdan, bunun İbiş Baba adındaki bir Bektaşi şeyhine ait olduğu anlaşılmaktadır. Bektaşilikte “Hüseynî” olarak adlandırılan on iki dilimli tâclar daha yaygındır. Ancak bunun yanı sıra iki, dört, beş veya yedi dilimli tâclar da vardır. Dört dilimli tâc taşıyan kişinin, Allah’tan başka hiçbir şeye muhtaç olmadığını simgeler.¹⁰ “Destûr” olarak yazılan serlevha diğerlerinden farklıdır. Buna mukabil tarikat ve derviş hayatına tam bir uyum içindedir. Destur’un anlamı “izin istiyorum” demektir.

Dervişler arasında, mürşit veya şeyh olarak adlandırılan ruhani liderden ancak izin aldıktan sonra konuşmak veya bir işe girişmek büyük önem taşır. Tekke kurumunun temel

Съдържание и пояснение на надписа

От четирилистната корона и надписа на паметника става ясно, че той принадлежи на бекташийски духовен водач на име Ибиш Баба. В бекташизма по-разпространени са дванадесетлистните корони, наричани „хюсейни“. Освен тях обаче съществуват и корони с две, четири, пет или седем листа. Носенето на четирилистна корона символизира, че нейният притежател не се нуждае от нищо друго освен от Аллах.¹⁰

Уводното изречение “дестур” се различава от останалите. Но за сметка на това е в пълен синхрон със ордена и суфийския му живот. Дестур в буквален превод означава “искам разрешение”.

При суфиите, е от голямо значение да се действа и говори след получаване на разрешение от духовния водач, наричан муршид или шейх. Ебу Саид ибн Ебул-Хайр, който поставил основните принципи на институцията текке, посочва, че тези, които напускат теккето, трябва да получат разрешение от шейха. Суфиите са казали, че не е уместно човек да се тръгне на някакво пътешествие без разрешението и съгласието не само на шейха, но и на родителите, особено на майката (Uludağ, 512-516). В този смисъл покойникът Ибиш баба тръгва на пътешествие към отвъдното и иска разрешение.

Според надписа Ибиш Баба е благороден слуга на мъдреците,

10 Bektaşi tâclarıyla ilgili daha fazla bilgi için bkz. / За повече информация относно бекташийското облекло виж: (Maden 2011, 65-84).

ilkelerini ortaya koyan Ebu Sa’id ibn Ebul-Hayr, tekkeden ayrılanların şeyhten izin alması gerektiğini belirtir. Sufiler, sadece şeyhin değil, aynı zamanda ebeveynin, özellikle de annenin izni ve rızası olmadan bir kişinin herhangi bir yolculuğa çıkmasının uygun olmadığını söylemişlerdir (Uludağ, 512-516). Bu anlamda merhum İbiş Baba da ahiret yolculuğuna çıkarken izin istemektedir.

Metne göre İbiş Baba, bilgelerin soylu bir kulu, nazik, gezgin, gönül adamıydı. Burada gezgin olarak çevirdiğimiz ‹lâ-mekân’ terimi, gezgin âlimler olarak sabit bir yeri olmayanlar veya âlimlerin izinde her yerde bulunan müritler olarak da yorumlanır. Dahası, ‹lâ-mekân’, Yüce “Allah‘ın belirli bir yeri olmayan” sıfatlarından biridir. Metinde, İbiş Baba‘nın Allah’a yakınlığını göstermek için de kullanılmıştır.

Metinde bir de ebced hesabı ile tarih düşürme yapılmıştır. Dâr-ı Adni eyledi / İbiş Baba cay-ı karâr, Hicri 1248 yılına denk gelmektedir.

благ, скитник, човек на сърцето. Tерминът ‹lâ-mekân‘ който тук го преведохме като скитник, се тълкува и за тези, които нямат определено място като пътешественици учени или като тези ученици, които са присъствали навсякъде, по следите на учените. Освен това, ‹lâ-mekân‘, e един от атрибутите на Всевишния, който няма определено място. Тук в текста е употребен и за да покаже близостта на Ибиш баба към Аллах.

В надписа съществува и хро-нограма. Двустишието (Dâr-ı Adni eyledi / İbiş Baba cay-ı karâr) се равнява на 1248 г. по хиджра 1832/1833 по н.е.

№ 25 Kadın Ayak Şahidesi

Mezar taşı üzerindeki yaprak süslemesinden ve üst kısmından kadına ait olduğu anlaşılmaktadır.

Женска надгробна плоча слагана при краката (аяк шахидеси)

От горната част на плочата и листата като декорация се подразбира че е на жена.

Dördüncü Sırada Üç Mezar Taşı Bulunmaktadır

Четвърти ред – съдържа три надгробни паметници

№ 26 Miralay Muhammed Beyefendi Kızı

Дъщеря на полковник Мухаммед бей-ефенди

Transkripsiyon / Транскрипция

Âh mine’l-mevt

1. Miralayım Muhammed Beyefendi’nin diriğ-i
2. dühter-i ma’sûme-i pâkize ve dünya kıymeti
3. Geldiği günden beri dünyaya sıhhat görmeyip
4. Hastalıkla geçti eyyam ü zaman ve sâî
5. […] irci’î emrin işittikte heman […]

Başlık, broşlu hotoz. Boynun iki tarafı yapraklarla süslenmiştir.

Превод

O, горчива смърт!

1. Невинната, чиста и скъпа дъщеря на полковник Мухаммед бейефенди
2. не е виждала здраве от деня, в която се е родила.
3. Дните, времето и усилията й минаха в страдание.
4. Веднага щом чу повелята
5. “О душа! Завърни се при твоя Господ”...

[…]

Вид на женската шапка, хотоз с брошка.

От двете страни около врата е украсено с листа.

№ 27 Turnacıbaşı Hacı Seyyid Ali Ağa (ö. 1805/1806)

Турнаджибашия Хаджи Сеййид Али ага (поч. 1805/1806 г.)

Transkripsiyon / Транскрипция

[…]

Ser-Turnâyı el-Hâc Seyyid

Ali Ağa’nın rûhiyçün

Fâtiha.

Sene 1220 [1805/1806]

Превод

[…]

Прочети молитвата Фатиха за

Турнаджибашията [Енирчарски командир]

Хаджи Сеййид Али ага

1220 г. [1805/1806 г.]

№ 28 Miralay Hacı Şerif Bey (ö. 1874)

Полковник Хаджи Шериф бей (поч. 1874 г.)

Transkripsiyon / Транскрипция

[…]

İkinci ordu-yu Hümayûnun

Beşinci alayının miralayı Merhûm

El-Hâc Şerif Bey’in ruhuna Fâtiha

Fî sene 1291 Şevval 5

[15 Kasım 1874]

Превод

[…]

Прочети молитвата Фатиха за покойния

Хаджи Шериф бей - полковник на петия полк от

Втората султанска армия

5 Шеввал 1291 г.

[15 ноември 1874 г.]

Şehrin Çeşitli Yerlerinde Bulunan Mezar Taşları

Надгробни паметници намиращи се на различни места в града

№ 29

(Fotoğraf / Снимка: Yaşar Yaşarov / Яшар Яшаров, 1950)

Osman Pazvantoğlu (ö. 1807)

Buraya kadar anlatılan mezar taşları arasında orijinal kendi yerinde, yani merhumun mezarı üzerinde duran tek mezar taşı Pazvantoğlu‘na ait olanıdır.

Pazvantoğlu‘nun mezarı Vidin’in Cuma camisi olan Mustafa Paşa Camii haziresinde idi (Bak. Fotoğraf № 20). Çevresindeki tüm mezarların yıkılması ve 1975 yılında da caminin yıkılması sebebiyle bugün bir apartmanın girişinde kalmıştır. Mezar, zengin süslemeli bir lahit şeklindedir. Eski fotoğraflarda, bu mezar taşının başında bir vezir kavuğu (kallavi) bulunduğu görülmektedir, ancak bugün

Осман Пазвантоглу (поч. 1807 г.)

Сред описаните досега надгробни паметници единствената която стои на първоначалното си място т.е. на гроба на починалия е тази на Пазвантоглу.

Гробът на Пазвантоглу се е намирал в двора на джамията Мустафа паша, която е била петъчна джамия във Видин (Виж снимка № 20). Поради разрушаването на всички околни гробове и събарянето на джамията през 1975 г., днес гробът се намира пред входа на жилищна сграда. Гробът представлява богато украсен саркофаг. На старите снимки се вижда, че на надгробния камък е

bu başlık artık mevcut değildir. Ayak kısmı daha alçaktır ve bir vazo ve çiçeklerle süslenmiştir. Mezar bir kültür anıtı olarak ilan edilmiştir.

Osmanlıca metin ilk olarak Kiril harfleriyle Tsuhlev tarafından okunmuş, tercüme edilmiş ve yayınlanmıştır (1932: 310). Kanaatimize göre özellikle altıncı satır yanlış tercüme edilmiştir, bu nedenle yeniden tercüme ettik.

Transkripsiyon / Транскрипция

Hüve’l-Hallâku’l-Bâkî

1. Ey olan Fâtiha-hân-ı emvât
2. Benden özge arama sen âyât
3. Fırsat elde iken et halka kerem
4. Hele var rûz-i kıyam ve arasat
5. Çün veda eyleye canın cesedi
6. İdesin va’d-ü vaîd-i ispât
7. Pasban-zâde fakir Osmanı
8. Yâd idüp hayr ile et kesb-i hasenât.

1221 [1807]

имало везирска каук (калави), но днес този елемент вече не съществува. Задната част на гроба е по-ниска и е украсена с ваза и цветя. Гробът е обявен за културен паметник.

Османо-турският текст за първи път е разчетен на кирилица, преведен и публикуван от Цухлев (1932: 310). Особено шестия ред според нас е грешно преведен и затова сме го превели наново.

Превод

Той е Всетворящия, Вечния!

1. Ти който четеш молитвата Фатиха за починалите
2. Ти недей да търсиш други доказателства от мене
3. Докато имаш възможност, направи добро за народа
4. Знай, че ще има възкресение и съд
5. Когато душата напусне тялото
6. Истината за рая и ада ще излезе на яве
7. Придобивай добрини споменавайки с добро
8. Бедния Осман Пазвантоглу 1221

г. [1807 г.]

Fotoğraf / Снимка № 23 (M. Kiel, 1975)

Fotoğraf / Снимка № 24 (M. Kiel, 1975)

Гробът на Пазвантоглу и руините на джамията Мустафа паша

Fotoğraf / Снимка № 25 (Basri Z. Çalışkan, 2023)

№ 30 Belgradçıklı Mehmed Efendi Kızı Emine Емине - дъщеря на Мехмед ефенди от Белоградчик

(Fotoğraf / Снимка: M. Kiel, 1975)

Bu mezar taşı bugün Osman Pazvan-toğlu’nun mezarının hemen önünde bulunmaktadır.

Transkripsiyon / Транскрипция

Hüve’l-Bâkî

1. Eyyâm-ı şebâbda mübtelâsı olduğum illet-i bî-emân
2. Ribât-ı dehr-i fenâdan kıldı beni âkıbet revân
3. Diyâr-ı gurbette idince dâr-ı bekâ-ya irtihâl
4. Kânun-ı iştiyâk akriba dilsuz oldi heman
5. Ancak cenâb-ı şâri-i bî nazîr ittikte müjde ümmetine
6. Hakkımda rütbe-i şehâdeti dilerim bî-güman
7. Sen ki tenezzül eyledin hâk-i vücudum ziyaretin
8. Tazarrula (?) râcî ol ki olayım maz-har-ı rahmeti’r-rahmân
9. Belgradçıklı Mehmed Efendi bin Hacı Mustafa kerimesi
10. Kusuru çok Emine rûhuna olalar Fatiha-hân.

(Geri kalan kısım toprak altında olup çimento dökülmüştür)

Süsleme: Başlık, bir meyve kâsesi, her iki tarafı çiçeklerle ve üst kısmı yapraklarla süslenmiştir. Meyvelerin üstünde ve ortadaki yaprakların altında bir hilal ve yıldız vardır.

Този надгробен паметник днес се намира непосредствено пред гроба на Осман Пазвантоглу.

Превод

Той е Вечния!

1. В младостта си страдах от неизлечима болест.
2. Най-накрая тя ме заведе на пътешествие от временния свят
3. Когато тръгнеш на вечния път в чужда земя
4. Сърцата на моите скъпи роднини заболя.
5. Въпреки това, единственият Законодател даде обещание на своята общност
6. Желая ранга на мъченичеството без никакво съмнение
7. Ти, който благоволи да посетиш пръстта (гроба) на моето тяло
8. Обърни се искрено към Аллах, за да мога да получа Неговата милост.
9. (Нека посетителите да) прочетат Фатиха за душата на грешната
10. Емине дъщеря на Мехмед ефенди от Белоградчик син на хаджи Мустафа

(Останалата част е под земята и е циментирана)

Декорация: Вид на женската шапка, фруктиера с плодове, от двете страни украсено с цветя, а най-отгоре с листа. Над плодовете и под листата по средата е поставен полумесец и звезда.

№ 31 İdris Paşa Vâlidesi Âişe Bânû (ö. 1809/1810)

Айше Баану (поч. 1809/1810) – майка на Идрис паша

Transkripsiyon / Транскрипция

Hüve’l-Hayyü Lâ Yemût

1. Mihribân-ı vâlide-i hazreti İdris

Paşa

2. Âişe Bânû ki Hudâ meded âna […]
3. Lâyık-ı şânı değil […] dünya
4. Cân atup menzil-i uhraya heman oldu revan
5. Dondu zî-mahı firakında bütün ehl-i Vidin
6. Kendüsü gülşen-i Firdevs safâda her ân
7. Rahmet ü mağfiretin mûnisi hem-dem ide hak
8. Ola Zehra ile Sıddîka-i Kübra cîrân

Sene 1224 [1809/1810]

Firdevs, Kur’an-ı Kerim’de biri “cennâtü’l-firdevs” (el-Kehf, 18: 107), diğeri sadece “firdevs” (el-Müminun, 23: 11) olmak üzere iki yerde geçmektedir. Bu ayetlerde, iman edip salih amel işleyenlerin firdevs cennetine girecekleri, namazlarında tevazu gösteren, boş şeylerden yüz çeviren, zekâtını veren, iffetini koruyan, sözünde duran ve sürekli namaz kılanların burayı hak edecekleri bildirilmektedir.

Bu kelime, aynı zamanda Peygamber Efendimizin (s.a.v.) cennetten bahseden çeşitli hadislerinde de geçmektedir. Bu hadislere göre firdevs, cennetin ortasında, en yüksekte ve en değerli yerdedir; Yüce Allah’ın tahtının altındadır.

Son satırda, merhume Âişe Bânû’ya Zehra ve Sıddîka-i Kübra’ya komşu olması için yalvarılır. Burada Peygamberimiz Hz. Muhammed’in (s.a.v.) kızı Fâtıma-i Zehra ve eşi Ha-tice-i Kübra kastedilir.

Превод и пояснение

Той [Аллах] е Вечноживия, Безсмъртния!

1-3. Айше Бану, любимата майка на уважаемия Идрис паша, която

[…]

4. Тя беше нетърпелива и веднага тръгна към обителта на отвъдното.
5. Всички видинчани бяха потресени от загубата й.
6. Тя е в удоволствие през цялото време в райските градини на Фирдевс.
7. Нека Истинния я благослови със Своята милост и прошка.
8. Нека тя да бъде съседка на Зехра и Съддика-и Кюбра.

1224 г. [1809/1810]

Фирдевс се споменава на две места в Свещения Коран, едното като «cennâtü’l-firdevs» (ел-Кехф, 18: 107), а другото като просто „firdevs“ (ел-Муминун, 23: 11). В тези айети се казва, че онези, които вярват и вършат добри дела, ще влязат в рая на фирдевсите, а онези, които показват смирение в намазите си, отвръщат се от суетните неща, дават зекята си, пазят целомъдрието си, спазват обещанията си и са в постоянно изпълнение на намазите ще заслужат това място.

Тази дума се споменава и в различни хадиси на Пророка Мухаммед (с.а.с.), които споменават за рая. Според тези хадиси, фирдевс е в средата, най-високата и най-ценната част на рая и е под трона на Всевишния.

В последния ред се умолява покойната Айше Бану да бъде съседка на Зехра и Съддика-и Кюбра. Тук се касаят дъщерята на пророка Му-хаммед (с.а.с.) Фатима Зехра и съпругата му Хатидже.

№ 32 Binbaşı İbrahim Efendi Zevcesi Fatıma Hanım (ö. 1864)

Vidin Arkeoloji Müzesi - Epigrafi Merkezi’nde bulunmaktadır.

Фатима ханъм (поч. 1864 г.) – съпруга на майор Ибрахим ефенди

Намира се в Археологическия музей - Епиграфски център - гр. Видин.

Transkripsiyon / Транскрипция

Âh mine’l-mevt

1. Gel efendim nazar eyle şu mezarım taşına
2. Âkil isen gâfil olma aklını al başına
3. Salunup gezer iken bak neler geldi başıma
4. Âkıbet toprak oldum taş dikildi başıma
5. İkinci Orduyu Hümayunu Süvari Dördüncü
6. Alayın İcracı Kol Ağası İbrahim
7. Еfendinin halîlesi merhûme Fâtıma Hanım rûhuna El-Fâtiha.

4 Zilhicce 1280 [11 Mayıs 1864]

Başlık: yaprak. Her iki tarafa salınmış yapraklar kıvırcık saçları andırmaktadır.

Свободен превод

О, горчива смърт!

Елате, мои господарю, погледнете камъка на гроба ми, Ако сте мъдър, не нехайствайте, вземете поука.

Вижте какво ми се случи докато скитах свободно, Сега лежа тук, пръст станах, и на главата ми камък вдигнаха.

Прочети молитва Фатиха за покойната Фатима ханъм, дъщеря на Ибрахим ефенди – мойор във втора императорска армия, четвърти кавалерийски полк.

4 Зилхидже 1280 [11 май 1864 г.]

Вид на женската шапка: листа. Листата спуснати от двете страни наподобяват на къдрава коса.

№ 33 Lahit Parçası

Vidin Arkeoloji Müzesi - Epigrafi Merkezi’nde bulunmaktadır.

Ortada içinde çiçekler bulunan bir vazo, sağ ve solda ay yıldız simgeleri bulunmaktadır. Köşeler yaprak, üst kısım şerit halinde yaprak ve çiçek motifleri ile süslenmiştir

Част от саркофаг

Намира се в Археологическия музей - Епиграфски център - гр. Видин.

В центъра се намира ваза с цветя, а от двете ѝ страни – вдясно и вляво – са разположени символи на полумесец и звезда. Ъглите са украсени с листа, а горната част е декорирана с лента, съдържаща мотиви на листа и цветя.

№ 34 Lahit Ayak Şahidesi

Надгробна плоча слагана при краката, част от саркофаг (аяк шахидеси)

Vidin Arkeoloji Müzesi - Epigrafi Merkezi’nde bulunmaktadır.

Üst kısmı hayat ağacı motifi, alt kısmı vazo içinde güllerle süslenmiştir.

Намира се в Археологическия музей - Епиграфски център - гр. Видин.

Горната част е украсена с мотив на дървото на живота, а долната част – с рози във ваза.

№ 35 Halil ve İbrahim Bey Kardeşler (doğumları 1839 - ölümleri 1896)

Братята Халил и Ибрахим Бегови (родени 1839 - починали 1896 г.)

Anıtın üzerindeki orijinal yazı günümüz Türkçesi iledir. İkiz kardeşlerin vakfı olarak 1896 yılında kurulan “Şefkat” Kıraathanesi’nin 1930 yılındaki mütevelli heyetinin aldığı bir kararla bu anıt mezar yapılmıştır (Çalışkan, 39).

Hüvel Bakî

Ey zair dur, biraz yaklaş ve oku

Bu makberde mefkûreci, duygulu Halil, İbrahim kardeşler yatmakta

Bu insanlar; hamiyete şefkata

Ve fazilet mefhumuna bir timsal;

Millet, ilim sevgisine bir misal.

Milletini zengin, kavi görmekçün Sıhattayken düşündüler gece gün

Ve dediler: Servetimiz bizim değil milletin; Yurdumuzda kıraathane açıp ilmi sevdirin İstidatlı Türk gencine âli tahsil verdirin Halkımıza çalışmağı, yaşamağı öğretin.

Bu vasiyet getirildi yerine

Açıldı bir kıraathane Vidin’de:

Nur saçıldı Memlekete Millete Âli tahsil verildi çok gençlere.

Hürmet size büyük ruhlu kardeşler, Türk ve Bulgar sizi şükranla anar!

Oku sende O ölüler ruhuna

Takdir ile, takdis ile “Fatiha”!

Оригиналният надпис върху паметника е на латиница. Издигнат е през 1930 г. от ръководството на читалище “Шефкат”, образувано с крупното дарение на братята близнаци (Чалъшкан, 39).

Превод

Той е Вечния!

Ей, пътнико, спри, наближи се малко и прочети

В този гроб почиват идеалните и съзнателни братя Халил и Ибрахим

Те са пример на чувства на великодушие,

и състрадание (милосърдие).

Назидание на любов към народ и наука.

За да видят народа богат и силен (здрав) те, приживе мислеха денонощно

И казаха: Богатството ни не е наше, а на народа;

Да се открие едно читалище в града ни, чрез което да се даде любов към просвета

На способните (прилежни) турски деца да се даде висше образование Да се даде на народа подтик към труд и живот.

Това завещание се изпълни,

Като във Видин се откри едно читалище

Разпръсна се лъч на просвета в града и народа

Даде се висше образование на много младежи.

Почит към вас о великодушни братя, Турци и българи с признателност и благодарност Ви споменават!

Прочети и ти една молитва “Фатиха” за признателност и уважение, за успокоение на душите им.

Tarih Müzesi’nden Cami Bahçesine Taşınan Son Mezar Taşı Последно пренесеният надгробен паметник от Историческия музей в двора на джамията

№ 36 Alâiyyeli Serdengeçti Ağası Hacı Seyyid Ahmed Ağa (ö. 1769)

Серденгечти ага Хаджи Сеид Ахмед ага от Аляие (поч. 1769 г.)

Transkripsiyon / Транскрипция

Hüve’l-Hallâku’l-Bâkî

1. Kimseye bâkî değildir bu dehri sübût
2. Gel oku ihlas ile bir Fâtiha itme sükût
3. Bak hakikatle bu mevta kabrine bir ibret al
4. Küllü nefsin fâniyetün fa’llahü hayyün lâ yemût
5. Merhûm ve mağfûr el-muhtâc ilâ rahmeti
6. Rabbihi’l-gafûr Alâiyyeli Serden-geçti
7. Ağası el-Hâc Seyyid Ahmed Ağa’nın
8. Ruhiyçün Fâtiha

Sene 1183 fî 5 Rebiu’l-evvel

[6 Eylül 1769]

Başlık: serdengeçti.

Превод и пояснение

Той [Аллах] е Всетворящия Вечния!

1. Никой не остава вечно в този свят,
2. Недей стои, ела и прочети една искренна молитва.
3. Погледни с истина към гроба на този покойник и вземи поука,
4. Всяка душа е смъртна, но Аллах е жив и Той не умира.
5. Покойният и опростен, нуждаещ се от милостта на своя милостив Господар,
6. Ага на серденгечтиите Хаджи
7. Сейид Ахмед ага от Аляие [дн. Алания, Турция]
8. Прочети Фатиха за душата му! Година 1183, 5-ти Рабиулеввел [6 септември 1769]

Вид на шапката: серденгечти.

ÖLÜM TARİHİNE GÖRE MEZAR TAŞLARI LİSTESİ

СПИСЪК НА НАДГРОБНИТЕ ПАМЕТНИЦИ ПО ДАТАТА НА СМЪРТТА

Ölüm Tarihi Дата на смърт	Adı Име	№
1766-1767	Haseki Hacı Ebu Bekir Ağa oğlu Ahmed Ağa Ахмед ага – син на Хасеки Хаджи Ебу Бекир ага	12
1769	Alâiyyeli Serdengeçti Ağası Hacı Seyyid Ahmed Ağa Серденгечти ага Хаджи Сеид Ахмед ага от Аляие	36
1778-1779	İvranyalı Serdengeçti Mehmed Ağa Серденгечти Мехмед ага от Враня	1
1791	Dergâh-ı Âlî Kapucu Başısı Mustafa Ağa Началник на сарайската охрана Мустафа ага	2
1795/1796 veya 1804/1805	Binbaşı Bekir Ağa kızı Hatice Hanım Хатидже ханъм – дъщеря на бинбаши Бекир ага	14
1805-1806	Turnacıbaşı Hacı Seyyid Ali Ağa Турнаджибашия Хаджи Сеййид Али ага	27
1807	Osman Pazvantoğlu / Осман Пазвантоглу	29
1809-1810	İdris Paşa Vâlidesi Âişe Bânû Айше Баану – майка на Идрис паша	31
1811-1812	Rusçuklu Kaptan Arapzâde Abdi Alemdar Капитан Арабзаде Абди Алемдар Русчуклията	4
1813	İbrahim Ağa / Ибрахим ага	3
1818-1819	Dervişe Hanım / Дервише ханъм	10
1822	Rahva Âyânı Ali Ağa oğlu Hasan Хасан - син на Ряховския аян Али ага	16
1822	Muhammed Ağa / Мухаммед ага	7
1830-1831	Alay Emini Hacı Mehmed Bey kızı Zehra Fatıma Hanım Зехра Фатима ханъм – дъщеря на майора Хаджи Мехмед бей	22
1832-1833	Bektaşi İbiş Baba / Бекташи Ибиш баба	24

1833-1834	Çeyizcibaşı Mehmed Ağa kızı Ümmü Gülsüm Юммю Гюлсюм – дъщеря на чеизджи башията Мехмед ага	23
1864	Binbaşı İbrahim Efendi Zevcesi Fatıma Hanım Фатима ханъм – съпруга на майор Ибрахим ефенди	32
1868	Müderris ve Vidin Naibi Seyyid Hasan Tahsin Efendi’nin Hanımı Refia Esrar Hanım Рефиа Есрар Ханъм – съпруга на мюдеррис и Видински наиб Сейид Хасан Тахсин Ефенди	8
1869	Belgrad muhaciri Esma Çelebi Hanım Есма Челеби Ханъм – белградска преселничка	6
1874	Miralay Hacı Şerif Bey / Полковник Хаджи Шериф бей	28
1896	Halil ve İbrahim Bey Kardeşler Братята Халил и Ибрахим Бегови	35
Tarihsiz Без дата	İsimsiz bir Ağa mezar taşı Надгробен паметник на ага, без име	5
Tarihsiz Без дата	İbrahim Paşa / Ибрахим паша	11
Tarihsiz Без дата	Defterdar / Дефтердар	13
Tarihsiz Без дата	Hallaç Hacı Ahmed Ağa Kızı Дъщеря на Дръндар Хаджи Ахмед ага	15
Tarihsiz Без дата	Miralay Muhammed Beyefendi Kızı Дъщеря на полковник Мухаммед бей-ефенди	26
Tarihsiz Без дата	Belgradçıklı Mehmed Efendi Kızı Emine Емине - дъщеря на Мехмед ефенди от Белоградчик	30
	Erkek Ayak Şahidesi / Мъжка надгробна плоча слагана при краката	21
	Lahit Ayak Şahidesi	34
	Lahit Parçası	33
	Kadın Ayak Şahidesi Женска надгробна плоча слагана при краката	9, 17, 18, 19, 20, 25

Sonuç

Bu kitapta incelenen 36 mezar taşından şu sonuçlar çıkarılabilir:

Mezar taşlarındaki metinlerin 26’sı Osmanlı Türkçesi, biri Latin harfli Türkçe ile yazılmıştır. 9’u ayak şahi-desi olup metin yoktur. Erkek mezar taşlarında hakim olan hat, celî sülüs, kadın mezar taşlarında ise taliktir.

Yazılı mezar taşların %80’inde ölüm tarihi bulunmaktadır. Kalan %20’si ise tahrip olmuştur. Bunlar arasında en erken tarih Hicri 1180 (1766/1767), en geç tarih ise Hicri 1291 (1874) yılına aittir. 1896 yılında vefat eden fakat 1940 yılında Latin harfli anıt mezar yapılarak yenilenen Halil ve İbrahim kardeşlerin ilk mezar taşının akıbeti ile ilgili şimdilik bilgimiz yoktur.

Cinsiyet açısından mezar taşlarının 10’u kadın (%40), 18’i erkektir (%60). Mezar taşlarında belirtilen meslekler ve rütbeler şehrin askeri karakteriyle uyumludur % 60’ı askeri, %20’si idari görevler ve tüccarlardan oluşmaktadır. Manevi sıfatlar açısından bakıldığında hacı olanlar %25, derviş olanlar ise %1 oranındadır.

Tüm erkek mezar taşları klasik formda, kavuk veya sarıklı olup süsle-mesizdir. Şu ana kadar günümüze ulaşan fesli bir mezar taşı örneği yoktur. Fakat bu durum onların zamanındaki varlığını sorgulamayı gerektirmeyecek şekilde açıktır. Buna karşılık,

Заключение

От изследваните в книгата 36 на брой надгробни паметници могат да се направят следните заключения:

26 от тях са с османо-турски надписи, една е с латинска азбука; останалите 9 са без надписи. Преобладаващата калиграфия при мъжките надгробия е джели сюлюс, а при женските - талик.

Върху 80% от паметниците с надписи съществува дата на смърт. Останалите 20% са повредени. Най-ранната дата сред тях е от 1180 г. по Хиджра (1766/1767 г.), а най-късната е от 1291 по Хиджра (1874 г.). Информация за съдбата на първия надгробен паметник на братята Халил и Ибрахим Бегови починали през 1896 г., засега нямаме. Съществуващият и днес монументален паметник е изграден през 1940 г. със съвременната турска азбука.

От гледна точка на пола, 10 от надгробните паметници са женски (40%), 18 мъжки (60%). Професиите и духовния сан, които се споменават в надписите са в синхрон с военния характер на града. % 60 са военни, по %20 са административни длъжности и търговци. Притежателите на духовен сан – хаджия са 25%, а на дервиш 1%.

Всички мъжки надгробия са в класическа форма с кавуци или сарък и без декорация. Засега не съществува

kadın mezar taşları çağa ve batılılaşmaya uygun olarak çiçekler, broşlar ve diğer bitkisel unsurlarla zengin bir şekilde süslenmiştir.

İncelenen mezar taşlarında herhangi bir bölgesel üslup unsuru bulunmamaktadır. Aynı tip başlıkların İstanbul ve diğer Anadolu şehirlerinde de kullanıldığı tespit edilmiştir. Bu, Vidin Türk halkının Osmanlı toplumunun ortak dinî kültürüne bağlılığının bir tür kanıtıdır. Vidin’in yüzyıllar boyunca özellikle önemli bir sınır kenti olması ve başkent İstanbul ile yakın bir bağlantısı olması, mezar taşlarının oradan sipariş üzerine geldiğini veya başkentten gelen kalıplara göre şehirdeki atölyelerde yapıldığını düşündürmektedir (Mikov, 101).

запазен образец за надгробие с фес. Което съвсем не изключва тяхното първоначално съществуване. В противовес на това женските надгробия са в синхрон с времето и вестерниза-цията, те са богато украсени с цветя, брошки и други растителни елементи.

В проучените надгробни паметници липсват всякакви елементи на регионален стил. Установено е, че един и същ тип шапки са използвани в Истанбул и в други анадолски градове. Това е един вид доказателство за лоялността на видинското турско население към единната религиозна култура на османското общество. Фактът, че Видин е особено важен пограничен град от векове и има тясна връзка със столицата Истанбул, предполага, че надгробните паметници идват от там по поръчка или са изработени в работилници в града по шаблони от столицата (Миков, 101).

Bibliyografya / Библиография

Ayanoğlu, Fazıl İsmail (2022). Tarihî Mezar Taşları: İstanbul-1-2-3, yay. haz. Seyit Ali Kahraman, İstanbul: İBB Kültür Varlıkları Dairesi Başkanlığı.

Başkan, Seyfi (1996). Karamanoğul-ları Dönemi Konya Mezar Taşları, Ankara: Kültür Bak.

Bayrak, M. Orhan (1998). Türbeler Sözlüğü, İstanbul: Mezarlıklar Vakfı.

Berk, Süleyman (2006). Zeytinbur-nu’nun Tarihi Mezartaşları Zamanı Aşan Taşlar, İstanbul: Zeytin-burnu Belediyesi

Bozkurt, Nebi (2004). “Mezarlık”, DİA, XXIX/519-522, Ankara: TDV Yay.

Çakmakoğlu Kuru, A. (2008). “İko-nografik Açıdan Orta Çağ Türk Mimarisinde Yer Alan İstiridye Motifi”, Erdem (52), s. 111-124.

Çalışkan, Basri Zilabid, Yay. Haz. (2024). 44. Yıldönümünü Gören Vidin’de Ahmet Bey Mahdumları Halil ve İbrahim Efendi Kardeşlerin “Şefkat” Yuvası Hatırası: Gözden geçirilmiş ve ilaveli ikinci baskı, Sofya: BTG Yayınevi.

Çetinaslan, Mustafa (2004). Taşların Dili, İnegöl: İnegöl Belediyesi.

Demirci, Kürşat (2001). “Kabir”, DİA, XXIV/33-35. Ankara: TDV Yay.

Dere, Ö. Faruk (2011). Eyüpsultan’da Taşa İşlenen Medeniyet, İstanbul: İBB.

Erdemir, Yaşar (2007). İnce Minare Taş ve Ahşap Eserler Müzesi, Konya: Konya Valiliği İl Kültür ve Turizm Müdürlüğü.

Eyice, Semavi (1996). “Mezarlıklar ve Hazireler”, İslam Dünyasında Mezarlıklar ve Defin Gelenekleri, s. 127-128, Ankara: TTK.

Gülcü, Ali İhsan (2018). Eyüpsultan Türbeler ve Anıt Mezarlar, İstanbul: Eyüpsultan Belediyesi.

Hatip, Dzhemal (2022). Yakın Dönem Tarihimizde Bulgaristan’ın Nevro-kop Bölgesindeki Osmanlı Mezar Taşları, Edirne: T.Ü. SBE Yüksek Lisans Tezi.

https://muratdursuntosun.wordpress. com/2016/05/31/servi-selvi-agaci-nin-hikayesi/

İbrahimgil, M. Zeki ve Hamza Keleş (2016). Bulgaristan’da Osmanlı Dönemi Vakıf Eserleri Envanteri, Ankara: DİB Yay.

İşli, H. Necdet (2009). Osmanlı Serpuşları, İstanbul: İstanbul 2010 Avrupa Kültür Başkenti.

Karaçağ, Demet (1994). Bursa’daki 14 - 15. Yüzyıl Mezartaşları, Ankara: Övendire Tanıtım Hiz.

Koca, S. Kürşad (2012), Türk Kültüründe Sembollerin Dili, Sakarya: S.Ü. SBE Doktora Tezi.

Koyuncu, Aşkın (2006). “Bulgaristan’da Osmanlı Maddi Kültür Mirasının Tasfiyesi” OTAM, sy. 20, Güz 2006.

Koyuncu, Recep-Hanoğlu, Canan (2011). Rize Derepazarı İlçesi Tarihi Mezar Kitabeleri, İstanbul: T.C. Derepazarı Kaymakamlığı Kültür Yay.

Laqueur, Hans-Peter (1997). Hü-ve’l-Baki: İstanbul’da Osmanlı Mezarlıkları ve Mezar Taşları (trc. Selahattin Dilidüzgün), İstanbul: Tarih Vakfı Yurt Yay.

Maden, Fahri (2011). “Bektaşilikte Giysi ve Sembol Olarak Tâc”, Türk Kültürü ve Hacı Bektaş Veli Araştırma Dergisi 60, 65-84.

Özcan, Abdülkadir (2012). “Turnacı-başı”, DİA, XXXXI/428, Ankara: TDV Yay.

Sakaoğlu, Necdet (2017). Osmanlı Tarihi Sözlüğü: Kavramlar, Kurumlar, Olaylar, İstanbul: Alfa Basım Yayım Dağıtım.

Sevim, Nidayi (2010). Medeniyetimizin Sessiz Tanıkları: Eyüp Sul-tan’da Osmanlı Mezar Taşları ve Ebedi Eyüp Sultan’lılar, İstanbul: Erman Basım Yay.

Tekin, Rahmi ve diğerleri (2019). Ahlat Selçuklu meydan mezarlığı ve mezar taşları. Önsöz R. Tayyip Erdoğan; sunuş M. Nuri Ersoy; ed. Recai Karahan; haz. Rahmi Tekin, Mehmet Kulaz, Selami Reisoğlu,

İlter İgit, Mustafa Oral, Abdullah Alp. Ankara: UD.

Uludağ, Süleyman (2001). “İzin”, DİA, XXIII/512-516, Ankara: TDV Yay.

Üçer, Müjgan (2022). A. Süheyl Ünver Atölyesi Yorumuyla Türk Kültür ve Sanatında Hayat Ağacı, Ankara: AKM.

Бояджиева, Цв. (1944). Баща ми, София: Печатница “Художникъ”. [Boyacieva, Ts. (1944). Babam, Sofya: Peçatnitsa “Hudojnikı”.]

Лори, Бернар (2002). Съдбата на османското наследство: българската градска култура 18781900, София: Amicitia. [Lory, Bernard (2002). Osmanlı Mirasının Kaderi: Bulgar Şehir Kültürü 18781900, Sofya: Amicitia]

Миков, Любомир (2013). Суфизъм, архитектура и изкуство на тур-ците в България: избрани студии т. 2, София: Академично изд. „Проф. Марин Дринов“. [Mikov, Lyubomir (2013). Bulgaristan’daki Türklerin Tasavvuf, Mimari ve Sanatı: Seçilmiş Çalışmalar cilt 2, Sofya: Akademiçno izdatelstvo “Prof. Marin Drinov”.]

Миятев, Петър (1962). Епиграф-ски проучвания на паметници с арабско писмо в България, Археология, София, год. IV, кн. I. [Mijatev, Petar (1962). Bulgaristan’daki Arapça Yazılı Anıtların Epigrafik İncelemeleri, Archeologia, Sofya, yıl IV, c. I.]

Съдбата на мюсюлманските общности на Балканите: Мюсюлманската култура по българските земи, том. I-VII, София: IMIR, 2001. [Balkan Müslüman Toplulukların Kaderi: Bulgar Topraklarında Müslüman Kültürü, c. I-VII, Sofya: IMIR, 2001.]

Цухлев, Д. (1932). История на града Видин и неговата област (Видинско, Кулско, Белоградчишко, Ломско, Оряховско, Вратчанско, Фердинанско, Берковско и Крайна), София: Печ. П. Глушков. [Tsuhlev, D. (1932). Vidin Şehri

ve Bölgesinin Tarihi (Vidin, Kula, Belgradçık, Lom, Rahova, Vraca, Ferdinand, Berkovça ve Krayna), Sofya: Peçatnitsa P. Gluşkov.]

Чалъшкан, Басри Зилябид, ред. (2024). 44 годишен юбилеен сборник на Турското читалище “Шефкат” в гр. Видин на братята Халил и Ибрахим Ахмед Бегови: Второ преработено и разширено издание. София: BTG Yayınevi.

Fotoğraf / Снимка № 26

(Raço Milanov / Рачо Миланов)

1944 yılına ait bir resimde adını tespit edemediğimiz bir cami minaresinin kaidesi yanında görülen mezar.

На снимка от 1944 г. се вижда гроб до основата на минарето на джамия, чието име не успяхме да идентифицираме.

Basri Zilabid Çalışkan

Yazar, 1978 yılında Dobriç şehrinde doğdu. Totaliter rejimin Türklerin isimlerini zorla değiştirmesi ve ardından 1989 Mayıs Olayları sonrasında yaşanan zorunlu göçte ailesiyle birlikte Türkiye’ye sığındı. 2000 yılında Marmara Üniversitesi İlahiyat Fakül-tesi’nden mezun oldu. 2001-2010 yılları arasında Sofya Yüksek İslam Ens-titüsü’nde İslam Tarihi dersleri verdi. Şu anda İstanbul’daki İlmi Araştırmalar Merkezi’nde (İLAM) serbest araştırmacı olarak çalışmaktadır.

Yazar, Müslümanlar ve Nöbette-pe dergilerinde yazılar yazmakta olup bazı araştırma ürünü eserler de kaleme almıştır: Bulgaristan’da İslam (1878–2018) (İstanbul: İnkılab Basım Yayım, 2019); Bulgarca olarak, İslam Tarihinden Notlar üçleme serisi: Hule-fa-i Raşidin – I, Suriye ve İspanya’da Emevîler – II, Bağdat’ta Abbasîler ve İlk Türk-İslam Devletleri – III.

Ayrıca, Mehmet Behçet Perim’in “Sofya Hatıraları” ve “1923’te Bulgaristan Müslümanları -Toplumsal ve Siyasi Halleri-” adlı kitaplarının ikinci baskılarını yayına hazırlamıştır. Bunun yanı sıra, “44. Yıldönümünü Gören Vidin’de Ahmet Bey Mahdumları Halil ve İbrahim Efendi Kardeşlerin “Şefkat” Yuvası Hatırası” adlı derlemenin gözden geçirilmiş ve ilaveli ikinci baskını yapmıştır.

Басри Зилябид Чалъшкан

Авторът е роден през 1978 г. в гр. Добрич. След насилственото преименуване на турците от тоталитарната власт и последвалото им прогонване след „майските събития“ през 1989 г., той, заедно със семейството си, се изселва в Турция. През 2000 г. завършва Ислямския богословски факултет към Мармарския университет. В периода 2001–2010 г. преподава История на исляма във Висшия ислямски институт в София. В момента работи като независим изследовател в Центъра за научни изследвания (ILAM) в Истанбул.

Авторът публикува статии в списанията „Мюсюлмани“ и „Небетте-пе“ и е автор на следните книги: „Ислямът в България (1878–2018)“ (издадена на турски език в Истанбул) и тритомната поредица „Записки по история на исляма“: Праведните ха-лифи – I, Умаядите в Сирия и Испания – II, Аббасидите в Багдад и първите турски мюсюлмански държави – III.

Под негова редакция са осъществени втори издания на книгите на Мехмед Бехчет Перим: „Спомени от София“ и „Социално и политическо положение на българските мюсюлмани през 1923 година“ (на турски език). Освен това е редактор на второто преработено и разширено издание на “44-годишen юбилеен сборник на Турското читалище „Шефкат“ в град Видин, на братята Халил и Ибрахим Ахмед Бегови.“

Kitabın adı / Заглавие на книгата

Tuna’nın Sessiz Şahitleri: Vidin’de Türk Mezar Taşları

Безмълвните свидетели на Дунава - турските надгробни паметници във Видин

Yazar / Автор

Basri Zilabid Çalışkan / Басри Зилябид Чалъшкан

Türkçe Editör / Редактор на турския текст

Akif Dursun / Акиф Дурсун

Bulgarca Editör / Редактор на българския текст

Margarita Donçeva / Маргарита Дончева

Grafik Tasarım / Графично оформление

Rasim Şakiroğlu / Расим Шакироглу

Yayımcı / Издател

Bulgaristan Başmüftülüğü Vidin Bölge Müftülüğü Мюсюлманско изповедание Районно мюфтийство – Видин

Vidin, ul. “Knyaz Boris I” №2 / гр. Видин, ул. “Княз Борис” I, №2

Tel. & fax: +359 94 601 601

E-mail: rm.montana@grandmufti.bg

ISBN

978-619-7406-93-1

Yıl / Година

2024

Bu Blogda Ara

Muharrem DOĞANCI

Tuna'nın Sessiz Şahitleri - Vidin'de Türk Mezar Taşları

БЕЗМЪЛВНИТЕ

СВИДЕТЕЛИ НА ДУНАВА

TUNA’NIN

SESSİZ ŞAHİTLERİ

*

*

Transkripsiyon / Транскрипция

Transkripsiyon / Транскрипция

Превод

Transkripsiyon / Транскрипция

Transkripsiyon / Транскрипция

Надгробна плоча слагана при краката (аяк шахидеси)

Transkripsiyon / Транскрипция

Превод

Превод

Превод

Женска надгробна плоча слагана при краката (аяк шахидеси)

Женска надгробна плоча слагана при краката (аяк шахидеси)

Женска надгробна плоча слагана при краката (аяк шахидеси)

Женска надгробна плоча слагана при краката (аяк шахидеси)

Надгробна плоча слагана при краката (аяк шахидеси)

Свободен превод

Превод

Женска надгробна плоча слагана при краката (аяк шахидеси)

Превод

Transkripsiyon / Транскрипция

Bibliyografya / Библиография

Kitabın adı / Заглавие на книгата

Yazar / Автор

Türkçe Editör / Редактор на турския текст

Yayımcı / Издател

ISBN

Yıl / Година

Yorumlar

Yorum Gönder

Bu blogdaki popüler yayınlar

İletişim

Family Practice (2018)

Google Tablolarda Script İle Satır Silmek

Tuna'nın Sessiz Şahitleri - Vidin'de Türk Mezar Taşları

БЕЗМЪЛВНИТЕСВИДЕТЕЛИ НА ДУНАВА

TUNA’NINSESSİZ ŞAHİTLERİ

*

*

Transkripsiyon / Транскрипция

Transkripsiyon / Транскрипция

Превод

Transkripsiyon / Транскрипция

Transkripsiyon / Транскрипция

Надгробна плоча слагана при краката (аяк шахидеси)

Transkripsiyon / Транскрипция

Превод

Превод

Превод

Женска надгробна плоча слагана при краката (аяк шахидеси)

Женска надгробна плоча слагана при краката (аяк шахидеси)

Женска надгробна плоча слагана при краката (аяк шахидеси)

Женска надгробна плоча слагана при краката (аяк шахидеси)

Надгробна плоча слагана при краката (аяк шахидеси)

Свободен превод

Превод

Женска надгробна плоча слагана при краката (аяк шахидеси)

Превод

Transkripsiyon / Транскрипция

Bibliyografya / Библиография

Kitabın adı / Заглавие на книгата

Yazar / Автор

Türkçe Editör / Редактор на турския текст

Yayımcı / Издател

ISBN

Yıl / Година

Yorumlar

Yorum Gönder

Bu blogdaki popüler yayınlar

İletişim

Family Practice (2018)

Google Tablolarda Script İle Satır Silmek

БЕЗМЪЛВНИТЕ

СВИДЕТЕЛИ НА ДУНАВА

TUNA’NIN

SESSİZ ŞAHİTLERİ